Настя искаше да помоли Серьожа Зарубин да отиде до Камишов — град в Кемеровска област, откъдето беше родом Руслан Нилски. Тя не знаеше по-определено защо Серьожа трябва да отиде там и какво трябва да изясни, просто чувстваше, че от тази командировка ще излезе нещо. Работата беше там, че Валера Липецки имаше опитен и умен началник на службата си за безопасност. Някой си Пьотър Степанович Дибейко. В миналото — началник на градския отдел на вътрешните работи в Камишов. Интересна метаморфоза.
Яна я дразнеше все повече, но Ирина се примиряваше: заради Наташа, заради нейното спокойствие ще търпи това капризно момиченце, нещо повече, не просто ще го търпи, а ще се преструва, че всичко е прекрасно, просто супер, по-добре не може и да бъде.
Като се почне дори с това, че в неделя вечерта Янка реши да демонстрира мирова скръб и дори отказа да се отбие заедно с всички у семейство Голдман. Когато Наташа и Ира отидоха при следователя, те прибраха Яна, която сиротно седеше в коридора до вратата на кабинета. Тя поиска да я закарат вкъщи. Че нали, толкова се тревожила, толкова нерви изхабила, че не искала да ходи на никакво гости. Сякаш Наташка се е тревожила по-малко! Андрей все пак й е съпруг, а на Янка е никакъв. Наложи се да се отклоняват от пътя, за да я закарат у Наташа. Руслан се тормозеше, постоянно виновно поглеждаше жена си и беше ясно, че и той би искал да си остане с нея вкъщи, да я успокоява, но не можеше: трябваше да помогне на Наташа да приберат колата на Андрей Константинович от „Покровка“ до дома им на „Каменная Слобода“.
В понеделник Яна тръгна заедно с всички за „Мосфилм“. Ирина имаше снимки следобед, от пет часа, и когато се появи на площадката, видя познатата картина: мрачната Яна седи настрани сама, с никого не разговаря, никого не поглежда и с целия си вид показва колко е нещастна, колко е трябвало да преживее, да изстрада, а никой не се втурва да я утешава, не размахва крила над нея и не се стреми да си зареже цялата работа, за да я разсее от страшните спомени. Руслан е нервен, личи си от пръв поглед, чувства се виновен пред жена си, макар че каква вина има той? Че не заряза снимките и не я заведе в Кемерово ли? И Наташа е нервна, защото й е мъчно и за Янка, и за Руслан. Тя изобщо е такава: за всички й е мъчно и на всички се старае да помогне.
Във вторник епизодът с участието на Ирина се снимаше още от сутринта, до дванайсет тя се освободи и решително отиде при Яна, от чието хубавичко личице още не се бе изличил изразът на обида спрямо целия свят.
— Искаш ли да принесеш полза на обществото? — високо попита тя.
Яна бавно вдигна към нея сивите си очи, печално се усмихна.
— Каква полза?
— Хайде с мен. Ще направим нещо полезно за Наташа, тя по цели дни работи, за нищо не й остава време. Хем ще се поразсееш. Защо да седиш тук?
— Не искам — тихо отговори Яна.
Не искала! Ира едва се сдържа да не я хване за раменете и да я разтърси едно хубавичко, та да отвее от главата й всичките глупости. Но нали беше актриса в края на краищата, а не някоя махленка.
— Яночка, чуй ме — ласкаво заговори Ира. — От твоето седене на площадката няма никаква полза, скучно ти е и постоянно се ровиш в тъжните си мисли. Руслан е зает, не може да ти обръща много внимание, но той вижда състоянието ти и страшно се притеснява. Това му пречи да работи — и на него, и на Наташа, защото и двамата ги боли душата за теб. Хайде да се махнем оттук, да си побъбрим, да хапнем някъде нещо вкусно. И на Наташка можем да помогнем, тя още вчера казваше, че е събрала дрехи за химическото чистене и вече втора седмица не намира време да ги занесе. Дрехите са много, сама не може да ги замъкне, а Андрей Константинович през последните дни отначало се занимаваше с теб, а сега изобщо… А, Яночка? Да вървим, а?
Яна тежко се надигна от стола и кимна:
— Добре, да вървим. Може наистина да е по-добре.
Двете отидоха при Наташа. Тя ядосано обясняваше нещо на актьорите, които се готвеха за заснемането на следващия епизод.
— Натулечка, ние с Яна решихме да си тръгнем заедно — бодро подзе Ира.
Наталия вдигна към тях неразбиращ поглед, свали си очилата.
— Къде ще вървите?
— Да занесем дрехите ти на химическо чистене, искаш ли? Помисли какво друго има да се върши, ще го свършим. Сама ще ми бъде скучно, а и на Янка й е скучно да седи тук, така че двете ще си правим компания.