Застанал до оградата на църквата, Виктор замислено гледаше подир отдалечаващите се фигури на Гелий Ремис и човека, който го следеше. Маневрата бе успяла. Те си бяха помислили именно това, което ги бе накарал да си помислят Спилбърг.
Неслучайно този човек носи такъв прякор, нарекли са го Спилбърг заради любовта му към сложните инсценировки и заради страстта му да режисира криминални спектакли. Хората на Богомолеца тръгнаха вабанк, за да открият Юрка Симонов. Ама как са научили, че той не е загинал при взрива в мината? Явно някой го е предал. Тия гадове не пожалиха дори сестричката му — Аня, убиха я с надеждата, че той ще отиде на погребението. Най-отвратителното е, че те знаят със сигурност, че той е във връзка с някого в Камишов, инак как изобщо щеше да научи за смъртта на по-малката си сестра? Но Богомолеца е бил сигурен, че Симонов ще научи за сестра си. И той научи. Ала не се поддаде на трика, не отиде на погребението. Отиде по-късно, след месец и половина. Дотогава Спилбърг разработи комбинацията и подбра нужните хора, които по възраст, фигура и цвят на косата приличаха на Виктор. Основната трудност се състоеше не толкова във външните данни, колкото в биографиите и начина на живот. Тези двамата, без които замислената от Спилбърг комбинация не би могла да се състои, трябваше да бъдат хора или със съмнително минало, или с такова, което е трудно да се провери. Осъжданият навремето Едик Гусарченко, който не живееше там, където бе регистриран, и рядко се появяваше в своето жилище под наем, беше идеалният вариант. Доста странният Гелий Ремис също прекрасно се вписа в отредената му роля на предпазлив и наплашен човек, който се страхува от собствената си сянка. Бяха им предложени добри пари за една дреболия: да заминат заедно с Виктор за Кемеровска област, да помогнат да се организира материална и социална помощ за самотна жена, изгубила всичките си близки, а след завръщането си в Москва спокойно да разказват на всички къде са били и с каква цел са пътували, но да заличат от паметта си факта, че са били трима и колко са им платили за това. Да забравят и имената на другите си двама спътници. Нищо повече не се искаше от тях. Едик Гусарченко се съблазни от лесните пари, Гелик Ремис — от благотворителната, следователно богоугодна помощ за нещастната самотна жена. С една дума, не стана нужда да ги убеждават дълго. Спилбърг каза, че може и нищо да не стане, Богомолеца да не се сети да провери на летището списъците на пътниците за Москва. Но не бива много да се разчита на това, мозъкът на Богомолеца работи добре и досега не е давал дефекти. Така че правилно изградената комбинация ще даде възможност да се убият наведнъж два заека: Виктор ще отиде в родния си град и ще организира там всичко за майка си, а същевременно, ако Богомолеца клъвне на примамката, ще го избудалкат и ще му подхвърлят Гелик Ремис вместо Виктор. За целта е нужно само в съответния момент да изведат Едик Гусарченко от Москва и да разиграят съответния спектакъл, така че Богомолеца да повярва: Виктор Слуцевич изобщо не е Юрка Симонов, а само втората самоличност на ловкия аферист Гусарченко. Следователно Симонов е Ремис.
Онези трябва да убият Ремис, понеже са се уверили, че именно той е Симонов. Преди това дълго ще го инквизират и ще му задават различни въпроси, а Гелик, то се знае, ще повтаря, че това е недоразумение, че той нищо не знае и изобщо, че не е човекът, когото търсят. Но всички негови думи ще отидат на вятъра. Никой няма да му повярва. Дори той да започне ни в клин, ни в ръкав да разправя, че някой си му платил, за да замине за Камишов, това няма да го спаси. Богомолеца не вярва на такива лакърдии, комбинацията на Спилбърг е прекалено сложна, за да може да й повярва човек. На това всъщност се и разчиташе.