Да, на въпросите, които ще му задават хората на Богомолеца, Гелик няма да може да отговори и най-вероятно ще умре, преди дори да им се изчерпи търпението и те да решат да го ликвидират. И тогава вече на историята с Юрка Симонов ще бъде сложен кръст, окончателен и солиден. И Виктор ще може да диша и живее спокойно. Освен ако този чевръст журналист влезе в контакт с Богомолеца и си спомни… Ето на това място комбинацията на Спилбърг, която бе изглеждала на Виктор толкова изящна и проста, кой знае защо, даде дефект. Нещо не се подрежда така, както го бе замислил той, не сработва и нещата все така не помръдват. А времето минава и всеки ден хората на Богомолеца може да стигнат до Нилски. За целта е нужна една проста дреболия: да научат, че Нилски и Симонов са родом от един и същ град. И тогава всичко ще изплува.
И дори смъртта на Гелик Ремис, този свят и простодушен човек, който в нищо не е замесен и за нищо не е виновен, няма да помогне на Виктор.
Предната вечер, във вторник, Коротков дойде раздразнен и направо гневен при Настя.
— Срещата ми пак се провали! От самото начало тая връзка върви накриво — оплака се той. — Ирина ми каза, че Яна изпаднала в истерия, и затова щяла да остане да нощува у Воронова, за да бъде буфер между Наталия Александровна и семейство Нилски.
— Не се ядосвай — с усмивка опита да го утеши Настя, — за сметка на това имаш, а и аз имам възможност да получаваме новините топли-топли, направо от мястото на събитията.
— Което е вярно, вярно е — съгласи се Юра. — Помолих Ира незабавно да ми звънне, ако Яна или Руслан все пак си спомнят кой е този Николай Бесчеревних, снимката на чийто гроб са им подхвърлили.
Настя вече знаеше, че и Руслан, и жена му без колебания са разпознали кемеровското гробище, в кадъра на заден план бе попаднал известният на всеки жител на града паметник на групата младежи, загинали в автомобилна катастрофа. Но името Бесчеревних нищо не говореше на съпрузите Нилски. Така поне казваха те.
В седем сутринта в сряда по телефона се обади Ирина Савенич. С разтреперен и звънящ от гняв глас тя съобщи на Коротков, че Яна за нищо на света не се съгласява да остане в Москва, страхува се, така че още днес Руслан заминава с нея за Кемерово.
След още половин час се обади Зарубин. Неговият глас също звънеше, но не от гняв, а от деловитост, смесена с тържествуващо лукавство.
— Здрасти, Павловна! — поздрави той Настя. — Ах, какво научииих! И какво ще ти разкажааа!
— Казвай — нетърпеливо го подкани Настя.
— Да бе, веднага… от тоя прост телефон. Като отидеш в службата, ще го научиш. Ако началството ти го каже.
— Серьожа, ти си малка подла дървеница — възмути се тя. — Кръвопиец, с една дума. Ще говориш ли или не?
— Не, Павловна, хич не ме и моли — внезапно стана сериозен гласът на Зарубин. — Случаят тук е такъв, че… сама трябва да ме разбереш. Почакай час-два и всичко ще научиш.
— А защо ми се обади сега?
— Ами да те подразня. Интересно е, нали? И после, и мен не ме свърта да споделя успеха си. Макар да не мога да разкажа, ще ми се да се изфукам! Между другото, нашият общ пламенно обичан шеф с теб ли е?
— Къде ще е — позасмя се Настя. — Спи като заклан. Преди половин час говори по телефона и пак се тръшна в леглото. По график ставането му е след четирийсет минути. Серьожа, виж какво искам да те помоля. Днес семейство Нилски смята да замине за Кемерово. Бих искала там да ги понаблюдаваш за всеки случай. И още: поразпитай сред местните за Николай Филипович Бесчеревних, роден през шейсет и пета, починал през деветдесет и девета, месторождение — неизвестно, а е погребан в Кемерово. Трябва да знам за него всичко възможно.
— Защо? — непредпазливо попита Сергей и веднага си го получи:
— Ами после ще ти кажа, ако началството разреши, дървеничке моя ненагледна.
— Сколопендра — върна й го Зарубин.
— А ти си каракурт — веднага го парира тя. — Сержик, не си играй с мен на тези игри, аз цял живот решавам кръстословици, така че знам сто пъти повече думи от теб.
— Черна бръмбарица! — отчаяно се хвърли в битката Сергей, но веднага се уплаши и затвори телефона.
Настя с усмивка погали телефона, чукна го с показалец, като при това мислено си представи чипия нос на Зарубин, и се зае да приготвя закуската.
Вечерта на същия ден тя седеше в гарсониерата си сам-самичка. Коротков бе отишъл при Ирина и трогателно смутен, бе предупредил Настя, че няма да се прибере през нощта, но за закуска непременно ще е налице.