— Ами ако ми избяга? Нали знаеш как става. Ако бяхме научили вчера, можехме да успеем, а днес е вече късно.
— Хайде стига си се тръшкала, приятелко! И да плачеш, и да не плачеш, не можеш да върнеш вчерашния ден. Другия път ще си записваш всички умни мисли на листче, а няма да ги мъкнеш в главата си като в бездънна кесия, в която всичко е струпано безразборно и не можеш нищо да намериш навреме.
— Абе ти сега си такъв благ, защото си прекарал интересно нощта — жално захленчи тя. — А после, когато ти се развали настроението, ще започнеш да ми напомняш всяко недоглеждане, включително и това.
— Не! — Коротков направи изразителен жест. — И зъб няма да обеля. Защото не по-зле от теб знам, че ако едно убийство не се разкрие през първите три денонощия, после вече не е нужно да се бърза. Житейски закон!
Второто хапче, не по-сладко от първото, й поднесе началникът, като я извика още сутринта и радостно й съобщи, че балистичната експертиза на оръжието, иззето от Ганелин, сочи: куршумите, с които е бил убит Тимур Инджия, са били изстреляни именно от този „Макаров“ и от никой друг. Вярно, дактилоскопичната експертиза на същия пистолет не е намерила следи от ръцете на Ганелин по него, но това нищо не променя и не оправдава Ганелин, тъй като оръжието може да е било добре избърсано.
— От самото начало ти казвах, Каменская, че съпругът на Воронова не ми харесва. Казвах ти, нали?
— Казвахте ми — добросъвестно кимаше Настя.
— А ти не ми вярваше. Аз имам усет! Знаеш ли колко време работя като криминалист?
„Толкова, колкото и аз — мислено му отговори Настя. — Та нали заедно завършихме университета, забрави ли?“. Но премълча, като си придаде дълбокомислен вид.
— Така че се захващай здраво с разработването на Едик Старшия, намери доказателства, че той е поръчал на Ганелин убийството на шофьора. От теб не се иска нищо друго. А Зарубин още днес го отзовавам в Москва.
— Почакайте, Вячеслав Михайлович. Зарубин ми трябва в Кемерово — решително възрази тя.
— За какво? Никоя от линиите, свързани с личността на Нилски, не води доникъде. Сега знаем със сигурност, че шофьорът на снимачната група е бил убит от съпруга на Воронова. А всичките тези снимки от кемеровските гробища са просто ход за отвличане на вниманието.
Не й се искаше да спори с началника, по-лесно беше да го излъже. Впрочем нали имаше и истинска причина за командироването на Зарубин в Кемерово, трябваше само да я представи така, че тя да има тежест.
— Съгласна съм с изводите ви по случая с Инджия, но работим и по убийството на Плешаков от групировката на Валера Липецки. Нали вие ми го възложихте.
— Да. И какво от това?
— Началник на службата за безопасност при Липецки е някой си Дибейко, който цял живот, освен последните две години, е живял в Кемеровска област. Нужни са ми данни за него, за да планирам разработката. Той сигурно знае кой и защо е убил Плешаков, както и кого е убил самият Антон Плешаков. И искам да го накарам да сподели с нас тези знания.
Тя не назова града и не се опита да акцентира вниманието на началника върху факта, че в същия град са отраснали и Руслан Нилски, и Юрий Симонов. Афоня изобщо не се интересуваше от Симонов, тъй като дори той да беше направил нещо, беше го направил на чужда територия и нямаше никакво отношение към убийствата, с които се занимаваше в момента „Петровка“. Какво, като беше земляк на Нилски! С Нилски всичко беше ясно, не работеха повече по неговия случай, а версиите, свързани с Руслан, се отхвърляха като пречки по единствено верния път — пътя на вкарването на Андрей Константинович Ганелин в затвора. И тя не смяташе да планира никаква разработка на Пьотър Степанович Дибейко, понеже прекрасно разбираше, че организираните престъпни групировки, камо ли пък такива мощни и богати, не са неин периметър. Ако трябва — с това ще се заемат Коротков и Зарубин. Но защо да не излъже в името на благородната цел?
— Добре, нека работи засега — неочаквано лесно се съгласи Афанасиев. — Гледам, че добре се справяш с това междунационално убийство. Между другото, искам да ти възложа още един случай.
„На него винаги новият труп му идва добре — с внезапно лумнала злост си каза Настя. — Интересно, какъв ли е случаят този път? Кинозвезда, политик или чуждестранен бизнесмен? Той никога в живота си не би поел убийство на обикновен гражданин, интересни са му само шумните дела, така че с разкриването им да получи всенародна известност. Ох, откъде дойде тази напаст в нашия отдел?“