— Но за какво, за какво ми е било да убивам този шофьор? Та аз дори не го познавах.
— Знам — меко отговори Настя. — Потърпете, Андрей Константинович, скоро всичко ще се изясни. Разбирам, че за човек, затворен в килия, понятието „скоро“ има малко по-различен смисъл, отколкото за тези, които са на свобода. На свобода човек може да чака с години, а в килията вие броите всяка минута и я преживявате мъчително. Но аз на никого не мога да обясня, че не вярвам в информацията, която е получил моят началник. Нямам основания да говоря така.
— Слушайте — отново се оживи Ганелин, — а какво казва вашият началник? Кой му е дал информацията? Откъде я има?
— Той нищо не казва.
— Но вие попитахте ли го?
— При нас не е прието това да се обсъжда.
— А какво е прието при вас? — Той чувствително повиши тон. — Да вкарвате хора зад решетките заради клевети, без да ги проверявате, като през трийсет и седма година? Или сега имате различно правосъдие за престъпници и за почтени хора? Вашите престъпни авторитети си правят сбирки в големи ресторанти, вие ги хващате и след пет минути ги пускате, защото нямате в какво да ги обвините, защото, нали, нямали сте доказателства. А за мен се оказа достатъчна една клевета, та да ме вкарате зад решетките.
— Андрей Константинович, не сте прав. Задържали са ви, защото във вашата кола е открит пистолет, с който е извършено убийство, и това напълно ясно и недвусмислено е доказано от експертизата. Ако у онези престъпни авторитети, за които говорите, е било намерено такова оръжие, те отдавна щяха да бъдат в ареста. А засега можем само да благодарим на съдбата, ако намерим у някого от тях наркотик и имаме повод да го задържим. Между другото, съпругата ви погрижи ли се за адвокат?
— Да. — Той тъжно погледна клоните на дърветата зад прозореца. — Наталия е наела адвокат, каза, че бил добър.
— Видяхте ли се вече с него?
— Два пъти.
— И как ви се стори той?
Ганелин сви рамене.
— Вече нищо не разбирам, не мога да определя кой адвокат е добър и кой — не. Ще проличи едва по резултата.
Настя стана. Разговорът е дотук. Трябва веднага да потърси Павел Шчербина.
Когато се върна на „Петровка“, тя влезе при началника, взе от него материалите по „сатанинското“ убийство и отиде право при Коротков.
— Говори ли със Зарубин? — попита го, едва прекрачила прага.
— И още как!
Юра с доволен вид се протегна така, че чак костите му изпукаха, и завъртя глава като облян с маркуч нюфаундленд.
— Ще черпиш другарска вечеря с гръцка риба — заяви той. — Серьожка дълго се смя, когато му казах името Дибейко.
— И какво му е смешното? — недоволно се намръщи Настя.
— Ами той буквално вчера, изпълнявайки задачата, която му постави, е посетил град Камишов, за да проучи връзката между Нилски и Симонов, и е изяснил, че Пьотър Степанович Дибейко е общувал отблизо с малкия Руслан, приобщавал го е към детективския занаят и дори му е носил книги по криминалистика и разследване на престъпления. Дибейко е започнал кариерата си като участъков милиционер и е израснал чак до началник на градски отдел. А някой си Симонов, отявлен правонарушител, постоянно бил прибиран в милицията и превъзпитаван, така че няма начин Пьотър Степанович да не му е обърнал внимание. Излиза, че тримата са се познавали.
— Страхотно!
Настя се тръшна на стола, грабна бутилката минерална вода от бюрото на Коротков, жадно изпи няколко глътки.
— Получаваш рибата — тържествено обеща тя и веднага добави за всеки случай: — Разбира се, ако имам време.
— Почакай, приятелко, това не е всичко. Може да искам да заработя и едни пирожки със зеле. Серьога се е пребил да снове по улиците на славния град Камишов и се е убедил, че малкият Руслан никога не е другарувал с малкия Юрочка. Учили са в едно училище, но двойкаджията Симонов е бил с три години по-голям и приятели са му били хулиганстващи елементи, а Нилски, обратното — бил е книжен плъх и старателен добър ученик. Усещаш ли какво триъгълниче се заформя?
— Аха — кимна Настя. — Излиза, че между Нилски и Симонов практически не е имало връзка, но пък всеки от тях здраво е бил свързан с участъковия милиционер Дибейко. И сега този Дибейко привлича нашето внимание като човек, с когото е бил свързан Плешаков, а самият Плешаков вероятно има участие в убийството на Тимур Инджия и в отвличането на Яна Нилская, съпругата на Руслан. Не те ли боли главата?