Настя отвори задната врата и се качи. Шофьорът неохотно се откъсна от увлекателното си занимание, хвърли сборника с кръстословиците и писалката на седалката, после се извърна и я погледна с любопитство.
— Извинете, да не би да работите на „Петровка“?
— Уви — неопределено отговори Настя, понеже не искаше да навлиза в подробности. Иди, че разбери какво означава това: „уви, да“ или „уви, не“.
— Тогава сигурно знаете тази дума. — Той посегна за книжката, потърси с очи съответното място. — Ето: специален термин, използван в английския език в качеството на съюза „и“. Девет букви, втората е „м“, шестата е „с“.
— Емпърсенд — разсеяно отвърна тя, вадейки от чантата си бележника, в който бе успяла набързо да си препише някои сведения от материалите за новото убийство.
— О! Точно така! Става. — Шофьорът радостно вписваше буквите в квадратчетата. — Е, край, олекна ми. Защото през последната седмица вече за трети път срещам тази дума. Нещо ново е, по-рано я нямаше в кръстословиците.
— Ами нали в края има отговори — учуди се Настя на неговата недосетливост. — Защо не погледнахте, а се измъчвате?
Шофьорът се засмя.
— Много сте права! По-рано винаги надничах, когато нещо не ми се получаваше. А после дъщеря ми видя как поглеждам в края и каза, че било нечестно. Сега къса последните страници от всичките ми сборници и ги крие под дюшека си. Само на осем години е, а какви принципи има. Къде отиваме?
Тя каза адреса и впери поглед в бележника. Гелий Григоревич Ремис, роден в град Харабали, Астраханска област, трийсет и пет годишен, регистриран в Москва на адрес… реално живее на улица „Вагоноремонтная“, където е наел апартамент. Женен, но отдавна не живее с жена си, официално бракът не е разтрогнат. Съпругата не може да каже нищо за мъжа си, не го е виждала около година. Много религиозен (това са казали съседите, които нашите хора са успели да открият и разпитат сутринта), всеки ден ходи на църква. В бита е тих и скромен, не събира шумни компании, никой не го е виждал пиян. Работи май като преводач, поне самият той казвал така, засега не са успели да проверят. Тялото е намерено в пет часа сутринта в незаключено мазе на блок, където местни бездомници влезли да поспят.
Интересно, къде ли се намира тази улица „Вагоноремонтная“? Шофьорът сигурно знае, трябва да го попита.
— На север, почти до Околовръстното — веднага отговори любителят на кръстословиците. — Защо, и там ли ще трябва да ходим?
— Още не знам, ще видим. Ако имаме време, ще отидем, нали?
— Като нищо! Мен какво ме засяга, парите са си ваши.
Въпреки сутрешните горчиви като хинин хапчета, денят като цяло се подреждаше рядко сполучливо. Нито една от планираните срещи не се провали (което само по себе си беше учудващо), никой не закъсня, не се разболя, не отказа да разговаря с Настя, което беше още по-странно и необичайно. Песимистично настроената Настя всеки момент бе очаквала някоя беля, която непременно трябваше да се случи и да провали всичките й усилия по разкриването едновременно на двете престъпления. Тя знаеше от опит, че човек трябва да се занимава само с едно нещо, за да е качествено, а ако се разпиляваш и се опитваш да вършиш няколко работи едновременно, ще провалиш всичко, което правиш ти, плюс онова, което правят колегите ти. Но знанието, че така трябва да се прави, рядко намира приложение в тежките условия на реалността, когато количеството на престъпленията винаги надвишава възможностите на личния състав.
Беля досега не се случи. Настя добросъвестно записа в бележника си още няколко имена: на тези хора или бяха давали да прочетат ръкописа на Нилски, или им бяха разказвали съдържанието му. Естествено би било смешно да се надява в този списък да се появи името на Евгений Фетисов, всъщност никой и не разчиташе на това. Но името на депутата би могло да изплува при по-нататъшните разпити на хората от списъка — нали и те може да са давали на някого да прочете романа или да са разказали съдържанието му.
Колкото до проверката на алибито на Антон Плешаков, тук, въпреки състоялите се срещи, нямаше никакъв напредък и в списъка на неразкритите убийства, с които можеше да се окаже свързан членът на групировката на Валера Липецки, продължаваха да стоят три незачеркнати реда.
Настя погледна часовника си. Седем и половина. Юрка я пусна с надеждата, че тя ще успее да купи продукти и да приготви вечеря. Разбира се, тя ще успее, ако си тръгне към къщи веднага, защото Коротков не си тръгва от работа по-рано от десет, десет и половина. Но нали е налице и убитият Гелий Григоревич Ремис — и утре Афоня непременно ще я попита какво е свършила… А тя нищо не е свършила. Не се е видяла дори с колегите от Северния окръг.