— Сега накъде? — нетърпеливо попита шофьорът.
Тя дори не бе забелязала, че отдавна седи в колата.
— Към „Вагоноремонтная“ — решително изкомандва Настя.
Сутринта, когато оперативните работници след огледа на местопроизшествието и трупа са установили местожителството на Ремис, повечето съседи на загиналия вече са били на работа. Сега всички те трябва да са се върнали вкъщи.
В осем часа вечерта стълбището беше изпълнено с най-разнообразни миризми — във всяка кухня се готвеше вечеря. Настя без усилия разпозна пържени картофи, месо с чесън и загоряла млечна каша. И едва сега разбра колко е гладна — нали заради всичките днешни пътувания бе забравила да обядва и единственото, което бе успяла да сложи в устата си, бяха няколкото глътки вода от бутилката в кабинета на Коротков.
Тя постоя на площадката и се огледа. Четири апартамента. Ето в този е живял Ремис, тук вече са идвали оперативните работници заедно със следователя, за което красноречиво говори хартиената лента с подпис и печат. Настя повъртя глава, на няколко пъти вдиша дълбоко в различни страни. На загоряла млечна каша лъха от апартамента вдясно. Там сигурно има малко дете. Кой знае защо й се стори, че ако Гелий Ремис наистина е бил набожен, той по-скоро би общувал със семейство, в което има малки деца, отколкото със заети с бизнес или — както днес е модерно да се казва — „преуспели“ съседи. Ако изобщо е общувал с някого.
Отвори й миловидна жена на трийсетина години, върху панталоните и леката й фланелка беше вързана бродирана ленена престилка, цялата на петна и пръски от гозби. От стаите долиташе звук на включен телевизор и детски крясъци, при това на Настя й се стори, че гласът не беше един.
— Аз съм от милицията — подзе Настя.
— Да, да — бързо кимна жената, — сутринта вече идваха при мен. Какъв ужас! На кого можа да попречи Гелик? Толкова добър, кротък, на никого лоша дума не е казал, вярваше в Бог. Много обичаше деца, мъчно му беше, че няма свои, та глезеше моите, все ги гушкаше…
Очите на жената се наляха със сълзи и Настя разбра, че правилно е избрала апартамента. „Глезеше моите“. Значи слухът не бе я подвел, малчуганите в това семейство наистина бяха двама.
— Сигурно храните децата? — предпазливо попита тя. — Попречих ли ви?
— Нищо, влизайте. — Жената избърса сълзите и се насили да се усмихне. — Аз ще ги храня, а вие питайте, пред тях може, още са малки, нищо не разбират.
Тя се казвала Вера, живеела с двете си деца — на три и пет годинки, не работела, тъй като бившият й съпруг, който я напуснал, когато била бременна с второто, печелел много и щедро плащал издръжката на семейството, което изоставил заради голяма и вълнуваща любов. От някои фрази и междуметия на Вера Настя разбра, че жената сериозно е гледала на своя самотен, макар и неразведен съсед като на възможен бъдещ съпруг. Гелий често се отбивал у тях вечер, присъединявал се към Вера, когато тя се разхождала с децата, помагал й, ако трябвало нещо да се закове или поправи. Вярно, нещата не стигали по-далеч от чисто съседски прояви на дружелюбие, но Верочка смятала, че това е от набожност, а не от липса на симпатия към нея. Тя не бързала да пришпорва отношенията им, още повече че се страхувала да не би бившият й съпруг, като научи за новата й женитба, да й откаже материалната си помощ.
— Гелий споменавал ли е в разговорите си с вас за сатанисти? — попита напосоки Настя.
— За сатанисти ли? — учуди се Вера. — Не. Аз само съм чела за тях в някои книги.
— А тези книги Гелий ли ви ги даваше?
— Какво говорите! Гелий не държи в дома си такива книги… тоест, не държеше и никога не ги четеше. Та това са детективски романи. Аз ги обожавам — леко смутена, призна Вера. — А вие защо питате? Мислите, че са го убили сатанисти ли?
— Не знам — сви рамене Настя. — Може и сатанисти да са били. А какво четеше Гелий?
— Той предпочиташе повече философска литература, историческа, мемоари, биографии. И религиозна, то се знае.
Вера даде в устата на седналия на коленете й тригодишен малчуган последната лъжица млечна оризова каша.
— Готово — доволно измърка тя, — браво на теб, добро дете. А сега ще пием кисел.
Без да пуска детето на пода, тя посегна към кухненския плот, където стоеше украсена с ярка детска рисунка чашка с кисел.