Настя прелисти бележника си, в който на първата страница имаше календар. Четвъртък — трийсет и първи май. Заминал е на двайсет и седми, върнал се е на трийсет и първи. А Серьожа Зарубин каза, че в края на май в Камишов е дошъл неизвестен човек, който се е погрижил за осиротялата Клавдия Симонова. Всичко съвпада. Само че не е ясно как така никой в града не го е познал, ако Ремис все пак е Симонов? Не може да бъде. Впрочем защо да не може? Охарчи се повечко, намери си по-добър лекар — и сам няма да се познаеш.
Но ако се предположи, че Симонов си е направил пластична операция, разсъжденията на тази тема трябва да продължат. Никой не прави такива неща просто така. Явно обстоятелствата са били твърде неблагоприятни за Юрий Симонов, щом той първо е инсценирал собствената си гибел от взрива в рудника, а после е променил външността си и се е сдобил с нови документи. С какво ли толкова ужасно се е провинил пред Богомолеца и неговата банда? Не, явно още е рано Серьожа Зарубин да напусне Кемерово, там се отваря страшно много работа.
— Е, това вече беше всичко — каза тя с облекчение, когато се качи в колата. — Сега тръгваме за вкъщи.
— А това значи къде? — зададе шофьорът съвършено естествения в такава ситуация въпрос.
— Шчолковское шосе. И ако минем покрай някой приличен супермаркет или кулинарен магазин, ще спрем, нали? У дома хладилникът е абсолютно празен.
— Разбира се. — Шофьорът майсторски направи остър завой и излезе от мръсния, пълен с боклуци двор.
Глава 16
Нещото, което условно можеше да се нарече пържоли на скара, беше готово за пристигането на Коротков и се кипреше в чиния в средата на масата, оградено с варени пресни картофи, поръсени с копър и залети с масло. Миришеше апетитно, но по всички останали вкусови качества едва ли отговаряше на изискванията. Месото се оказа жилаво и явно пресолено.
— Не може да се яде, а? — виновно попита Настя, след като с усилие сдъвка първата хапка.
— Нищо, става — великодушно отговори Коротков. — Най-важното е, че си се постарала. И после, когато съм гладен, почти не различавам вкуса. Ето, сега ще залъжа стомаха си и ще ти разкажа за Павел Шчербина. Ще изпиташ огромно удоволствие.
Процесът на залъгването на стомаха не отне много време — Юра дъвчеше с невероятна скорост, като буквално премилаше със здравите си зъби жилавите хапки месо и ги подправяше с благоуханните картофки.
— Та така значи, приятелко — подзе той, след като си пое дъх. — Имам за теб съобщение от три части. Част първа: майорът от милицията Павел Петрович Шчербина в момента се труди в управление Р и разполага с неограничени възможности да подслушва телефонни разговори, особено провеждани по мобилни телефони. С други думи, той може да бъде възприеман като източник на всякаква, и най-неочакваната информация. Част втора: горепосоченият майор живее в същия блок, в който живее нашият с теб пламенно обичан началник Афанасиев, само че в друг вход. Блокът, разбираш ли, е ведомствен, на министерството, и седемдесет процента от обитателите му са наши служители. Но в моята втора част има и параграф, който гласи: гаражът „раковина“, който принадлежи на майор Шчербина, е в съседство с „раковината“ на полковник Афанасиев.
— Тоест имаме двеста процента вероятност те да се познават, и то доста добре — оживи се Настя. — Сега е ясно откъде Афоня има тази информация. А третата част?
— А третата е ето тук. — Коротков с горд вид бръкна в предния джоб на ризата си и сложи пред Настя сгънат на четири лист с обикновен формат. — Донесоха ми го днес, със закъснение от няколко дни. Интересно, нали?
— Интересно — бавно се съгласи Настя, след като прочете няколкото кратки реда. — Изглежда, нашето приятелче Шчербина дори не се е досещал за това. Е, и какво ще правим сега? Ти ли ще отидеш при Афоня, или аз сама да разговарям с него?
— Както искаш — сви Коротков могъщите си рамене. — Аз мога, ако теб те е страх.
— Юра, не ме е страх, просто ми е ужасно неприятно. И после, да чуеш такива неща от заместника си все пак е по-леко, отколкото от редови подчинен. Разбира се, идеалното би било да разкажем всичко на Гмиря, та той лично да обясни на Афоня защо пуска Ганелин. Малко трудно ще му бъде да спори със следовател: следователят сам взема решенията си и не иска съгласието на оперативните. Но тогава Афоня със сигурност няма да ни прости, че сме посветили и други хора в тайната на неговия професионален позор.