Настя така и не можа да яде от месото, задоволи се само с картофите, които дори тя не бе успяла да развали. Когато свършиха с вечерята, още дълго обсъждаха набъбващото от постоянно постъпващата информация дело, очаквайки да се обади Серьожа Зарубин.
— Може би е забравил, че обеща да ни се обади? — тревожно питаше Настя и току поглеждаше часовника. — Наближава полунощ, а от него ни вест, ни кост. В Кемерово пък си е направо среднощ, скоро ще започне да се разсъмва.
— Ако е забравил, ще го убия, но първо ще го уволня — спокойно обеща Коротков. — Не се притеснявай. Чакаме още половин час и си лягаме.
Зарубин се обади в един без петнайсет. Гласът му звучеше уморено, той дори не се майтапеше, което говореше за сериозна загуба на силите и духа. Руслан и Яна по негова молба посетили с него гробищата, намерили гроба на Николай Филипович Бесчеревних, но този гроб не им навял никакви спомени. Нито този, нито другите гробове, намиращи се в непосредствена близост до него, нито самите гробища като цяло.
Личността на покойния Николай Филипович също не предизвиква никакви интересни мисли. Живял, учил се колкото могъл, дълго и тежко боледувал, от тринайсетгодишен бил прехвърлен във втора група инвалидност, от деветнайсет — в първа, починал в болница на трийсет и четири години. За никаква престъпна дейност и дума не можело да става, той почти не излизал от къщи, не можел да живее самостоятелно, за него постоянно се грижели родителите и сестра му, така че целият му живот преминавал пред очите им, те били в течение на всяко негово телефонно обаждане и познавали по физиономия всекиго, който му идвал на гости.
— Това беше засега — завърши Зарубин. — Останалото ще ви докладвам утре сутринта. Според мен между съпрузите Нилски става нещо. Или са се скарали, или са нещо недоволни един от друг. Добре, до утре — изразително се прозя той и затвори.
Сутринта Настя се зае с необходимите мероприятия за установяване самоличността на човека, разполагал с документи на името на Гелий Григоревич Ремис. Запитване до Астраханска област относно месторождението и местожителството му, запитване до института, в който е учил (диплома с името на института и факултета беше намерена в жилището му). Зарубин обеща да намери и бързо да изпрати снимки на Юрий Симонов, за да бъдат сравнени със снимките на Ремис. Ако експертите видят тези фотографии и кажат, че това може да бъде един и същ човек, но преди и след пластична операция, Настя ще успее радостно да погребе версията за сатанистите. А засега трябва да бъде доведено докрай делото за междунационалното убийство, макар тя да разбира, че ще става все по-трудно — нали успя лесно и бързо да събере точно онази информация, която беше достъпна и лежеше на повърхността. А с последните три убийства тепърва има да се помотае.
По обяд се обади Зарубин и я помоли да му продиктува електронния си адрес.
— Намерих снимки на Симонов, тук има компютър със скенер, сега ще ги сканирам и ще ти ги пратя — каза той. — След половин час ще ги получиш. Дявол да го вземе, приятно е да се живее във века на техническия прогрес.
Изгаряйки от нетърпение, Настя бързо приключи поредния разговор, този път със сервитьор от ресторанта, където по времето на извършването на едно от убийствата се намирал Плешаков. Сервитьорът си спомни Плешаков с доста усилия — веселата компания била доста голяма — и не можа да каже със сигурност дали Антон през цялото време е бил в ресторанта, или е излизал. Така че тя отново не успя да зачеркне поредния ред в списъка.
Когато се върна на „Петровка“, Настя изтича право при Коротков с искането незабавно да намери компютър, свързан с интернет. Когато такъв компютър бе намерен, тя прегледа електронната си поща, откри посланието от Зарубин, разпечата снимките, грабна папката, в която бяха фотографиите на убития Ремис, и хукна при експертите да се съветва с тях. Експертите бяха под пара, както впрочем бе винаги, но успяха да й отделят точно три минути, за да я изслушат и да й отговорят: „Иди на «Войковская», там умеят да правят това бързо“.
Недалеч от метростанция „Войковская“, на улица „Зоя и Александър Космодемянски“, се намираше Експертно-криминалистическият център при Министерството на вътрешните работи. Настя нямаше никакво разпореждане за провеждане на експертиза, тя смяташе за преждевременно да занимава следователя със своите призрачни догадки, основани само върху единствения (и то все още непроверен) факт за пътуването на Ремис до Камишов. Експертът, с когото бе разговаряла на „Петровка“, й бе обещал едно обаждане до ЕКЦ, така че там да й свършат работа „по приятелски“. Той бе удържал на обещанието си. Разбира се, тук не очакваха Настя като скъп гост, но към молбата й се отнесоха напълно благосклонно, с помощта на скенер вкараха двата комплекта снимки в компютъра и й казаха да почака.