След известно време жената пред компютъра — на около четирийсет и пет години, със свадлива физиономия и неочаквано мек глас — се обърна и й кимна: ела насам.
— Това са различни хора — уверено заяви тя. — Дори ако се предполага пластична операция. Те са с еднакъв ръст и практически еднакво телосложение, но формата на черепа при двамата е различна. Няма съвпадения по нито един параметър, който се има предвид при идентифицирането.
Уф! Добре че не сподели съображенията си нито със следователя, който водеше делото за убийството на Гелий Ремис, нито с Афоня. Но я беше яд… Толкова красиво щеше да се подреди всичко!
По пътя към „Петровка“ Настя мъчително се опитваше да измисли някаква правдоподобна история за това как двама непознати помежду си мъже на приблизително еднаква възраст, с приличащи си ръст и телосложение, са се озовали едновременно в почти неизвестното градче Камишов, и то с една и съща цел: да помогнат на жена, загубила всичките си близки. Не беше изключено жената да е една и съща. Във всеки случай Серьожа Зарубин, когото тя бе помолила да провери това, каза, че подобни трагични обстоятелства се създали само около Клавдия Савелевна Симонова, за други сходни ситуации камишовската милиция не знаела.
Настя не успяваше и не успяваше да си представи история, отговаряща на изискванията на житейското правдоподобие, така че тя си направи извода, че Ремис се е познавал със Симонов и е ходил там по негова молба. Симонов в действителност не е загинал, но не е посмял да се върне в родния си град, затова е изпратил приятел да организира помощта за майка му. Не е имало никакви двама мъже, имало е само един — Гелий Ремис. Но неговото появяване е било забелязано от хората на Богомолеца и тъй като никой не е разпознал непознатия, те са си направили извода, че е налице пластична операция. Проста и безупречна логика: кой ще се грижи толкова много за самотната жена и за паметника на нейната неотдавна загинала дъщеря? Естествено само синът и братът, няма кой друг. А защо никой не го е разпознал в Камишов? Ами защото си е направил пластична операция. Всичко е ясно.
При това положение Симонов може изобщо да не е променял външността си, а слуховете за пластична операция да са резултат от логичните разсъждения на кемеровските бандити. Ако е имал ново лице, той не би се страхувал да отиде в Камишов лично и не би привлякъл за тази работа Гелий Ремис. А хората на Богомолеца са взели Ремис за Симонов, проследили са го и са го убили. Тогава всичко се подрежда.
Сега възниква въпросът: а трябва ли да издирваме този Симонов? По всичко личи, че лично той не е извършил нищо незаконно, никого не е убил. Вярно, неговото име изплува много по-рано и е свързано с имената на Руслан Нилски (вж. делото за убийството на Тимур Инджия) и на Пьотър Степанович Дибейко (вж. делото за убийството на Антон Плешаков), а сега вече и с името на Гелий Ремис, така че е глупаво да пренебрегваме този факт и да си затваряме очите…
Колкото повече приближаваше към зданието на „Петровка“, толкова по-ясно в главата й се очертаваше схемата. Нилски — Богомолеца, Плешаков и Дибейко — Валера Липецки. Това са двата лъча, излизащи от една точка, наречена „Юрий Симонов“. Симонов се е провинил страшно много с нещо пред групировката на Богомолеца, но тъй като лично той не е свързан с никакви престъпни структури, към кого може да се е обърнал за помощ? Ясно е, че не към милицията, защото провинението пред Богомолеца със сигурност е наказуемо според Наказателния кодекс. Към кого тогава? Към човек, когото познава отдавна. Към човек, който има солидни връзки в престъпния свят. Към човек, който има реални възможности да помогне. Към Пьотър Степанович Дибейко, неговия земляк.
А какво трябва да направи в отговор Пьотър Степанович? Естествено да го вземе под крилото си и да му помогне. Но не безвъзмездно. Откъде у Симонов пари за уреждането на новия му живот? Дори да не си е направил пластична операция, той е трябвало да плати за новия комплект документи. Трудно е да предположим, че живее със стария си паспорт, без да е регистриран където и да било, без стабилно обезпечаване, ежедневно подложен на риска от някаква проверка. В такива условия той би могъл да живее и без чужда помощ. Ако се е обърнал към Дибейко, той е искал за себе си по-стабилна, безопасна и благополучна участ. Срещу какво? На каква цена? Ех, ако знаехме със сигурност дали Симонов си е направил операция или не! Една хубава операция струва много скъпо и ако Валера Липецки е заповядал да се уреди всичко това за Симонов и да се плати, тогава вероятно плановете му по отношение на бившия бомбаджия от рудника са били сериозни.