Преди малко повече от година в групировката на Богомолеца се случило извънредно произшествие: в „общото“ се разкрили големи липси. „Общото“6 било регионално и предназначено за подкрепа на всички групировки в Кузбас, но на официална сбирка съхраняването му било поверено именно на Богомолеца. Той не можел да понася да се опитват да му сочат за пример нечий чужд опит, бил твърдо убеден, че целият световен опит не струва и пукната пара в сравнение с неговия личен опит и с усета му за нещата. Богомолеца сам решил къде ще съхранява „общото“ и как ще гарантира неговата сигурност. Купил апартамент в многоетажен блок, сложил двойна стоманена врата, на прозорците — стоманени решетки, оборудвал го с няколко вида аларми и вграден сейф и определил трима души, които на смени да охраняват съкровището.
Когато се открили липсите, били достатъчни само два часа, за да се разбере кой от тримата пазачи е виновен. Той, пребит и инквизиран до смърт, признал, че взел парите за своя познат Юрка Симонов, който обещал да удвои сумата в казиното за една, максимум две вечери. Юрка бил късметлия, играел много и печелел, и пазачът на „общото“ се поддал на обещанията на приятеля си и рискувал. А Юрка загубил. Уплашил се и изчезнал в неизвестна посока, като оставил своя кредитор да носи последствията.
Вярно, в тази общо взето грозна история имало и друга подробност. Докато му изтичала кръвта, пазачът разказал за свое оправдание, че бил посредничил при възлагането на Симонов на „мокра“ поръчка. Възложител бил един много стар и много уважаван крадец, истински престъпен авторитет, който бил тежко болен и преди смъртта си решил, че не може да отиде в отвъдното, без да си е разчистил сметките с всички свои врагове. И когато Симонов започнал да се оплаква на пазача на „общото“ от липса на пари, оня се заинтересувал какво всъщност умее да прави неговият приятел, такова, с което би могъл да спечели пари. Юрка казал, че работи като бомбаджия в рудник, а преди това е служил в сапьорски взвод и притежава съответните умения. Именно тогава пазачът му предложил да потърси възложител. Симонов се съгласил, възложител се намерил (с посредничеството на същия този пазач) и Юрка се заел с работата. Обаче се случила голяма неприятност: докато той се подготвял за осъществяването на своя замисъл, старият престъпник починал. И когато Симонов изпълнил поръчката и донесъл радостната вест на своя приятел пазача, се разбрало, че няма кой да плати за труда му. Възложителят бил умрял. И пазачът бил на загуба, защото и на него се полагал процент за посредничеството.
Както разказал пазачът, Симонов бил бесен. И пазачът, от своя страна, се чувствал неловко. Така че, когато Симонов предложил да вземе пари от „общото“ и да ги „увеличи“ с помощта на комара, пазачът се колебал, но не много дълго — нали се чувствал отчасти виновен, задето Юрка не получил парите си. Пък и своя процент искал да вземе. Юрка бил късметлия, никога не му се случвали катастрофални провали, и пазачът бил сигурен, че след два дни ще върне в сейфа взетата от „общото“ сума и никой нищо няма да научи.
Не могъл да върне парите. А след много кратко време всичко се разкрило. Дълго инквизирали пазача, изтръгвайки от него всички обстоятелства около произшествието и всички подробности, свързани с личността на Симонов, после го доубили, за да не се мъчи. Впрочем дори и да не се мъчел, пак щели да го убият, защото Богомолеца не прощавал предателствата, а провинението на човека, на когото било поверено да охранява регионалното „общо“, от гледна точка на престъпния морал се оказало дори по-лошо от предателството. Това било истинско плъхоядство, тоест кражба от своите.
А след като убили пазача, се заели с издирването на Симонов. Разбира се, добре би било да си вземат от него парите и да ги върнат в „общото“, но надеждата за това била слаба. Щом човекът е проиграл парите, откъде да вземе други? Вярно, мнителният Богомолец, който не вярвал на никого, заподозрял, че Симонов е излъгал, че е изгубил парите, а банално си ги е присвоил, като е метнал своя приятел пазача. Щом е така — да върне откраднатото. А за посегателството върху светая светих трябва да умре, това при всяко положение. Ако не накажеш човек, полакомил се за „общото“, престъпническата чест ще бъде опетнена.
6
Тайна обща каса, служеща като резервен фонд за подпомагане на крадците и излезлите от затвора рецидивисти, която се съхранява от доверени лица. — Б.пр.