Сергей остави Нилская да се отдалечи достатъчно и я последва. Не беше нужно да върви дълго, защото още на следващата улица, след като пресече, Яна спря до една кола — сребрист опел. От колата слезе мъж, двамата се прегърнаха и целунаха някак не по приятелски, във всеки случай Зарубин съзря в тази прегръдка много повече сексуален, отколкото платоничен интерес. Мъжът отвори багажника, взе децата на ръце, Яна се качи отзад в колата, след което мъжът й подаде момиченцата, ловко сгъна количката, прибра я в багажника и седна зад волана.
Сребристият опел профуча покрай Сергей и той успя да види грейналото от радост лице на Яна Нилская. А мъжът, с когото тя така страстно се бе целувала, беше на четирийсет — четирийсет и пет години, едър, възпълен, добре облечен. И по описанието много напомняше на човека, с когото бяха виждали Яна в Москва, в онзи ресторант на проспект „Мир“.
Сергей запомни номера на колата и се втурна към жигулата, която му бяха предоставили тук за времето на командировката му.
Глава 17
Коротков не беше идвал у Настя вече втори ден поред, нощуваше у Ирина Савенич, а денем хвърчеше насам-натам по детективските си работи, от време на време се обаждаше по телефона, припряно се интересуваше от новините и отбягваше преките отговори на всякакви въпроси.
Дойде в неделя привечер, блед до синкаво, а бялото на очите му беше плътно покрито с червени жилчици.
— Какво ти е? — уплаши се Настя. — Да не си се разболял? Или любовните наслади ти действат така?
Юра влезе в хола, просна се на дивана, изпружи нозе и уморено притвори очи.
— Вярно, че съм як мъж — промърмори той, — но и моето умение да пия си има граници. Особено без мезе, в такава жега и покрай сериозен разговор.
Настя кимна разбиращо. В работата на оперативните работници често се създават ситуации, когато без пиене не може. Просто никой няма да разговаря с теб, ако не вдигнеш чашка.
— Имаше ли поне заради какво да страдаш, или всичко бе напразно?
— Ами как да ти кажа… Нищо ново, просто се потвърдиха досегашните догадки. Едик Старшия наистина е имал конфликт с дамата на сърцето си заради чуждо момче, само че това момче изобщо не е било Тимур Инджия. Така че дори Едик да е поръчвал убийството на някого, този някой определено не е бил Тимур, той изобщо не го познава и никога не го е виждал. Това първо. А второ, групировката на Старшия дори не се е опитвала да сложи ръка на завода, принадлежащ на фирмата на Ганелин. Там всичко е било известно от самото начало и хората на Едик са заобикаляли фармацевтичния завод отдалеч. Така че не е възможно да е имало никакви неразбирателства в смисъл на неплатен данък между Едик и Ганелин, съответно и дългове, и начини те да се опрощават. Цялата информация на Шчербина е била фалшива от началото до края. Тоя тип трябва да пише книжки, а не да работи в Министерството на вътрешните работи.
— И толкоз? Или имаш още нещо за казване?
Въпросът на Настя не беше случаен, тя познаваше маниера на Коротков никога да не слага на масата главната новина, докато обществото не се е насладило на обсъждането на второстепенните. А това, което той вече й разказа, беше именно второстепенно, защото фактът, че конфликти между Едик Старшия и Ганелин няма, бе станал очевиден още когато Юра й показа онова листче, което по думите му „дошло със закъснение“. В листчето пишеше, че фирмата „Центромедпрепарат“ и всички нейни филиали и дъщерни предприятия имат „червен“ чадър. С други думи, нито една престъпна структура не може да им досажда, а ако опита, бързо и ясно ще й бъде обяснено, че не е права и няма работа тук.
— Много искаш да знаеш — сопна се Юра. — А какво ще получа срещу това?
— Мога да ти сложа да хапнеш — предложи Настя.
— Не, само не и това!
В гласа му прозвуча такъв ужас, че Настя не издържа и прихна. Коротков, който обикновено не страдаше от липса на апетит, след обилно пиене започваше да изпитва отвращение към храната, което траеше, докато последните остатъци от алкохола окончателно изветреят от организма му.
— Мога да организирам измиване на морното ти тяло във ваната или под душа с ароматни шампоани, след което — поднасяне на кафе на дивана. Става ли?
— Става — съгласи се Юра. — Приготви ваната, само да не е гореща и да е с повечко пяна. Добре, слушай. В групата на Валера Липецки има едно умно човече, което по-рано е работило в разузнаването. Още не знам това върши ли ни работа или не, но може да го имаме наум за всеки случай.