Следователят извика Шанкин за следващата сутрин, уж за поредния разпит във връзка с убийството на баща му. Още щом той влезе в кабинета, старият следовател стана, усмихнат, помаха с ръка на Зарубин и излезе.
— Здравей, Батир — приветливо поде Зарубин, като изписа на лицето си подобаваща за случая сериозност. — Имам едно делово предложение за теб.
— Ами вие кой сте? — с недоумение попита Ирек.
— Аз съм от Москва, а кой съм — няма значение. Хайде да минем без имена, става ли?
— Добре — сви рамене Шанкин. — Какво искате?
— Искам да ти предложа една сделка. Ти наскоро си ходил в Москва, нали?
— Ами ходих. И на следователя казах, че ме нямаше в града, когато са убили тате.
— Знам. Колкото до баща ти — приеми моите съболезнования. А сега на въпроса. Какво си правил в Москва?
— А вас какво ви интересува? — озъби се Ирек. — Кой сте вие, та да се отчитам пред вас?
— Няма нужда да се отчиташ пред мен, и без това знам. На твое място бих попитал каква полза би имал от разговора ни.
— Добре де, питам.
— Предлагам ти равнозначна обмяна на информация. А сега ме чуй внимателно, Батир. Колко души трябваше да проследиш в Москва? Трима? Или двама? Единият се е казвал Гелий Ремис, набожен един, вечно е ходел на черква. Нали така?
— Ами… да речем.
— Добре, това ми е достатъчно. Ти си намерил всички, които са ти възложили да намериш, и си си съставил мнение кой от тях е Симонов. Нали?
Лицето на Ирек неволно се напрегна и той не отговори на въпроса.
— Недей да мълчиш, Батир, с мен е безопасно да разговаряш. Ти за нищо не си виновен, знам го със сигурност. И каквото и да ми кажеш, няма да ти навреди. Ти си работил като един добър детектив, а това не се наказва от закона. Когато са убили Ремис, ти си бил тук, в този ден те е разпитвал следователят, не си изцапан с кръв. И тъй, съставил си си мнение кой от тях е Юрка Симонов и си докладвал. На кого? На Старпома или на самия Богомолец?
— На Старпома.
— И какво каза Старпома? Съгласи ли се с твоите изводи?
— Не — едва чуто процеди през зъби Ирек.
— Точно така. Не ти е повярвал, нарекъл те е глупак или нещо още по-лошо и си е направил свой извод от това, което си му докладвал. Така ли беше?
— Ъхъ.
— Той е допуснал грешка, Батир. А ти си бил прав. Ти си видял всичко на място, с очите си, анализирал си събраната лично от теб информация, претеглил си всичко и си направил абсолютно верен извод. А Старпома е преценявал всичко от своята камбанария. И е сгрешил.
Ирек вирна глава, очите му светнаха.
— Вие откъде знаете?
— Знам. Когато убиха Ремис, милицията започна да проверява всичко за него, до майчиното му мляко. Бил е чист като младенец. Проследиха всяка негова стъпка, събраха снимки от целия му живот. Гелий Ремис открай време си е бил Ремис, не е променял нито името, нито външността си. И никога не е живял в Кемерово. Симонов е някой от останалите двама. Ти знаеш ли кой именно?
— Разбира се. И на Старпома казах, че е Гусарченко, а той не ми повярва.
— Сигурен ли си, че е Гусарченко, а не онзи, третият?
— Абе няма никакъв трети! Обясних на Старпома, че Гусарченко има и други документи, с друго име, и резервно жилище, ама той мене и за човек ме няма, мисли се за най-умния на тоя свят…
В гласа на Ирек прозвуча почти детинска обида.
— Прав си, Батир — одобрително кимна Зарубин. — Всичко, което казваш, е вярно. Пипето ти сече, а Старпома да си гледа работата. Нека сега се хапе отзад, когато отидеш и му кажеш, че е сгрешил, че Ремис е бил фалшива примамка, на която той е клъвнал като последен тъпанар. Естествено той ще те попита откъде си научил това, а ти ще му отговориш, че в Москва си имаш свои източници, каквито той никога не е и сънувал. Ако искаш и друг съвет, мога да ти дам един.
Ирек мълчаливо кимна, загледан като омагьосан в Сергей.
— Не ходи при Старпома да му казваш това. Статутът ти не е такъв, че да се явяваш, без да си повикан. Прав ли съм?
Отговорът отново беше мълчаливо кимване.
— Кажи на аверите. Само че много внимателно, не казвай лоши думи за Старпома. Изложи само фактите, ти си умен човек, сам ще прецениш какво да кажеш. Изложи фактите и се ядосвай: колко лошо се получи, уж поначало направихме всичко както трябва, а последното решение се оказа погрешно. С една дума, нещо в този дух. Аверите ще започнат да те уважават, ще видиш. А после, току-виж, слухът стигнал и до Старпома, тогава той сам ще те извика. Е, тогава най-добре ще му го върнеш за всичките унижения. А сега ми благодари.