— Познаваме ли се с вас? — надменно пропя тя.
— Все още не, сега ще се запознаем. Казвам се Сергей, от Москва съм, работя в криминалната милиция. А вие сте Елена Тихомирова. Ето че се запознахме.
Думите за криминалната милиция подействаха като магия, на красивото лице на младата жена веднага се изписа интерес.
— А къде ще разговаряме? Само не и у нас — веднага припряно добави тя.
„Естествено — мислено отговори Сергей. — Не съм и мислил да идвам у вас, там би трябвало да се обяснявам и с майка ти“.
— Можем да се разходим по улицата, времето е хубаво.
Лицето на Лена изрази разочарование, вероятно след безбройните американски криминални романи тя бе очаквала, че московският детектив ще я покани в някое заведение на чаша кафе или поне в бар.
— Не ми се разхожда, уморена съм — капризно заяви тя.
— Добре, можем да поседнем на някоя пейка на двора, ако така ще ви е по-удобно. Разговорът ни ще бъде строго конфиденциален и трябва да бъдем настрана от чужди уши.
Това обяснение задоволи Лена и още щом седнаха на пейката, тя веднага попита:
— Какво се е случило?
— Яна Нилская има големи неприятности. Нали знаете, че тя замина за Москва?
— Разбира се. Но вече се върна, нали? Момичетата ми казаха, че се прибрала още миналата седмица. Какви неприятности има Янка?
И в гласа й, в погледа й, в позата й имаше толкова жадно любопитство, такава готовност да позлорадства, че Сергей мислено си каза „браво“. Не беше се излъгал в избора на събеседничка — тази ще му изпее всичко, което знае и дори което не знае. Само и само да направи мръсотия на Яна.
— Разбирате ли, Лена, аз не мога да ви кажа всичко, това е професионална тайна. Но някои неща мога. Яна се върна вкъщи заедно с Руслан, след един ден те се скараха лошо и Руслан отново отлетя за Москва. А тия дни някой му се е обадил по телефона и му съобщил, че Яна има любовник в Кемерово, един едър пълен мъж на възраст малко над четирийсет години, и тя с удоволствие си прекарва времето с него. Възложено ми е да проуча дали това е вярно или не. Нали разбирате, Леночка, че ако попитам за това самата Яна, тя естествено ще ми отговори, че това не е вярно. А за да разкрия едно престъпление, непременно трябва да знам със сигурност вярно ли е, или не е. Необходимо е да изясня: дали хората, които са се обадили на Руслан, са му казали истината, или са го излъгали, преследвайки някакви свои престъпни цели.
— Едър, на четирийсет и няколко? — замисли се Лена. — Ами че това е Алик Серов, Янка въртеше любов с него още преди да се запознае с Руслан. Само че аз си мислех, че са приключили връзката си. Алик се премести да живее в Москва, Янка се омъжи за своя бързописец.
— Може да са се срещнали в Москва и отново да са се залюбили? — предположи Сергей. — Как мислите, възможно ли е Яна да го е направила?
— Кой, Янка? Като нищо! Тя открай време вехнеше по Алик, за Руслан се омъжи напук на Алик, защото той я заряза. Напоследък не общуваме много с Янка… — Лена дипломатично премълча, че вече от половин година изобщо не са се виждали с нея. — … но тя никога не е забравяла Алик, всички мъже сравняваше с него и въздишаше. Не разбирам какво е намерила в него. Стар, старомоден. Единственото му качество е, че й беше първият мъж, изчука Янка, когато тя беше на седемнайсет, а той — на трийсет.
— Ами може това да е било любов?
— Хайде де, каква ти любов… — Лена изразително махна с ръка. — Просто тя се лепна за първия срещнат мъж и после не можа да се отлепи. Нали знаете приказката „Любовта е сляпа“? Е, та и Янка още не може да прогледне.
Зарубин не сдържа усмивката си, образът беше злобничък, но много ярък.
— Тоест вие смятате, че ако Яна случайно е срещнала в Москва този Алик Серов, веднага е забравила всичко и му се е хвърлила на врата?
— Определено. Стопроцентово. Дори двеста. Познавам и кътните зъби на Янка, приятелки сме от трети клас.
— Е, благодаря ви, Леночка. Това е много ценна информация за нас. А как да науча сега дали наистина са се срещнали в Москва и дали продължават връзката си и до днес? Ще ми помогнете ли? За мен е важно — интимно сниши гласа си Зарубин, — за мен е важно Яна да не научи, че се интересувам от това. Може неволно да ни издаде пред престъпниците и цялата ни операция да се провали.
— Защо, да не би Янка да се е забъркала в нещо? — Очите на Лена пламнаха още по-ярко.
— Не, тя не е направила нищо лошо, просто престъпниците, които ние издирваме, случайно са нейни познати. А Яна, струва ми се, е много лоша актриса, никак не умее да се преструва и освен това е бъбрива; на нея, за разлика от вас, не може да й се повери професионална тайна, затова моето началство строго ми забрани да се срещам с нея и изобщо… Нали ме разбирате?