Сега относно втората задача на Липецки — дактокартата. Можело е да притиснат малкия Руслан до стената, да го сплашат с пистолет или нож, да го заплашат с какви ли не нещастия, които може да се случат с дъщерите или жена му, и да го накарат да покаже архива. Но това, първо, е грубо, а второ, може да попадне във въпросните рамки на Наказателния кодекс, ако Руслан потърси помощ от милицията. Милиционерите, понеже не са глупави, веднага ще го попитат защо някой толкова се интересува от дактокартата на човек, който уж се брои загинал, макар и да не е бил идентифициран след взрива. И цялата по-нататъшна работа ще се окаже безполезна. Хората на Липецки действат много по-хитро. Ето например, изчезва Яна… При това известно време преди изчезването си тя се е скарала с мъжа си и това са видели всички присъствали на снимачната площадка. Какво ще стане, когато смазаният от мъка съпруг се обърне към милицията? Ами ясно какво. По-рано от седмица никой няма и пръста да си мръдне, особено щом е налице фактът на скарването им. А Яна ще се върне вкъщи значително по-рано, и то без следи от насилие, здравичка, чистичка, сита и отпочинала. Никой с нищо не я е заплашвал и нищо не е искал от нея. Какво ще направи милицията? Правилно, ще въздъхне с облекчение, ще скъса заявлението на съпруга за изчезването на съпругата му и ще го хвърли в кошчето за боклук. Семейна ви работа, сами се оправяйте, днес сте се скарали — утре ще се сдобрите, а ние и без вашите кавги си имаме работа до гуша, в Москва всеки ден само убийствата са три на брой, да не говорим за грабежите, нападенията, кражбите и противозаконните отнемания на коли.
В писмото, подхвърлено на Руслан в ресторанта, няма нито една заплашителна дума. И нито една, която да подсказва, че то е адресирано именно до Нилски. Дори да заловиш автора на писмото, в какво ще го обвиниш? Той ще ти отговори, че е сбъркал якето, пъхнал е писмото в това яке, вместо в якето на приятеля си, с когото е искал да се пошегува. И изобщо за това не се предвижда наказание. Кутията с мъртвите плъхове? Да, грозно се е получило, но аз изобщо не съм имал намерение да плаша Нилски и неговата прелестна съпруга — нали жилището се води на някой си Алексей Вадимович Воронов, кутията беше предназначена за него. Студенти, шегаджии, хулиганстват, нали са млади. Пък и за такова нещо няма член в Кодекса. Снимката на гроба? Е, и какво? Полага ли се затвор за такова нещо? И обяснения могат да се измислят цял милион, а дори да не ги измислиш, няма страшно — и това не е престъпление. Заради нито един от тези епизоди милицията не само няма да си мръдне пръста, ами няма и да разговаря с теб. Та така. А обаждането до Руслан с радостното съобщение, че Яна си имала любовник? Дори е смешно да се говори. Още повече че това е истина.
Колкото до Алик Серов и неговите контакти с Яна Нилская, тук пък за нищо не можеш да се заядеш. Старо познанство, това всеки може да го потвърди, а и техните срещи в Москва нямат абсолютно никаква връзка със Симонов и всичките тия вълнения около него. Сега господин Серов заема прилична длъжност, все пак е заместник генерален директор на фирма, така че какви претенции може да има към него? А че някога е бил активен член на групировката на Богомолеца и го е напуснал, следвайки своя приятел Валерий Лозовой, който се е преименувал във Валера Липецки — какво от това? Дори да е имал пряко участие в извършването на престъпленията, това не е доказано и значи е чист като сълза.
Такъв е стилът на Валера Липецки и на неговия напълно грамотен консултант. И всичко би станало именно както са го планирали те, ако тъпият Антон Плешаков не се е поддал на емоциите си. Не обичал кавказците, представете си! Хайде де, славянинът стотно поколение, борецът за чистота на расата. Дали е имал лични причини да мрази грузинците, дали пък наистина е тъп, но фактът си остава факт: Антон грубо е нарушил инструкциите и при отвличането на Яна своеволно е застрелял Теймураз Инджия. За което си е платил. Тя, Настя, ще трябва да издирва убиеца му, така нареди Афоня. Това е още една „яма“. Но Коротков й обеща, че ако се стигне до контакти с групировката, той ще помогне, не е нужно нежната лейди да се занимава с тях. Впрочем, ако Валера Липецки наистина се различава от Богомолеца с пълното си отдръпване от апашките традиции, с него няма да е трудно да се разбере човек. Ще изпрати Руслан в Кемерово, да отиде там, където се намира неговият многострадален архив, да заведе след себе си хората на Липецки. Кемеровските колеги ще приберат тези хора без много шум при опит за обир и ще могат да ги пуснат в замяна на името на човека, убил Плешаков. Така че има шанс тази „дупка“ да се закърпи с помощта на минимално количество конци.