Настя мълчаливо кимна. Делото за убийството на шофьора сега вече не й изглеждаше скучно.
— По-нататък — продължи междувременно следователят. — Да предположим, че престъпникът все пак е имал за цел да провали снимките, макар че мадам три часа с пяна на устата ме убеждаваше, че това е невъзможно. Но нали знаеш, Настася, мен трудно може да ме убеди човек, аз съм от стара коза яре. Да речем, че Воронова със сълзи, истерии и закани за развод или самоубийство е изкрънкала от богатото си мъжле парите за снимките. То се знае, че той не ги е извадил от кесията си, за да й ги тропне на масата. Той на части, според нуждите, превежда тези пари по сметката на снимачната група. Е, къде е гаранцията, че като се сблъска с такава неприятност като убийство на снимачната площадка, той няма да прекрати финансирането на поредната глезотия на съпругата си? А пък ако никак не е искал да дава пари, но се е опитвал да запази достойнството си пред мадам, тогава просто ще се възползва от убийството на шофьора, за да закрие проекта. И няма да даде нито грош повече. Сиреч, лоша поличба, небесата са против и разни такива глупости. Какво следва от това?
— От това следва, че или убиецът е знаел със сигурност, че ще стане така и снимките ще бъдат прекратени, или самият съпруг на Воронова е организирал всичко това. И излиза, че той… как се казваше?
— Ганелин — подсказа й Борис Виталевич.
— И излиза, че господин Ганелин се превръща в централна фигура за нас. И по версията за отвличане, и по версията за проваляне на снимките — заключи Настя.
Да, любопитно се подреждат нещата… Започнаха с убийство на шофьор на снимачна група, а завършиха с едър бизнесмен.
— Ами ако все пак са убили шофьора, защото са искали да убият именно него? — попита тя предпазливо. — Какво като не е свързан с криминална групировка. Първо, това все още не е факт, а в РУБОП хората не са богове, не могат да знаят всичко за всички. Просто още не им е попадал пред очите. И второ, да не би освен при разчистване на сметки, да няма други причини за убийство?
— Защо, има ли? — невинно запита Гмиря.
— Ами например ревност.
— О! Ето тук уцели много точно — доволно се засмя Борис Виталевич. — А знаеш ли ти, Настася, че отвлечената Яна Генадевна откровено е флиртувала с невинния убит Теймураз Инджия?
— В Соколники ми споменаха нещо за това, но някак неуверено. Че жената на сценариста през целия снимачен ден не стояла на площадката, а се разхождала из парка в компанията на шофьора. Това ли наричате откровен флирт? — усъмни се Настя.
— И през този снимачен ден, и през всички преди него те са били постоянно заедно, ходели са някъде, заедно са обядвали и са пиели кафе. А ако изпратели шофьора със задача някъде, нашето пиленце отивало с него. Ще ти кажа нещо повече: във вечерта на убийството, малко преди да се случи всичко, сценаристът Нилски провел твърде неприятен разговор с повишен тон със съпругата си. Хората, които чули този разговор, си казали, че двамата са се скарали. И то сериозно.
— Смятате, че Нилски може да е убил шофьора от ревност?
— Като нищо. Защо не?
— А къде е тогава Яна? Нали е била отвлечена. И отвличането ли е било от ревност?
— Скъпа моя, а кой всъщност ти е казал, че Яна Генадевна е била отвлечена? — зададе неочакван въпрос Гмиря.
— Как кой? Коротков, още в неделя. А сега и вие ми казахте същото.
— А ти, глупачето ми, повярва. Ех, Настася, още много трябва да те уча. Тя е изчезнала, разбираш ли? Изчезнала е. И не са я намерили никъде. Може и наистина да са я отвлекли. А може и сама да се е махнала. Скарала се е с мъжа си и е хукнала накъдето й видят очите. И хабер си няма, че шофьорът е бил убит. Намерила е къде да пренощува, стои там и се цупи на благоверния си, чака той хубавичко да се разтревожи и да осъзнае колко е неповторима и как не може да живее без нея. Типично женски ход. А може и нея да са убили.
— Къде е трупът й тогава? — резонно попита Настя.
— Лежи някъде. Рано или късно ще се намери. Гледай сега, имаме три варианта на обяснението къде се е дянала Яна Нилская. Двата от тях не изключват убийство на шофьора от ревност. Значи — какво?
— Значи е сценаристът — въздъхна Настя. — Трябва да разработваме и него. Но нали и убитият шофьор може да е имал женичка, която да го е ревнувала. И която също може да е организирала убийството или на единия, или на двамата.
— Може — съгласи се Гмиря. — С една дума, работа до гуша. В неделя с този случай се е занимавал дежурен следовател, сутринта го поех аз. А днес, както знаеш, също е почивен ден, утре също, тоест чак до сряда, до тринайсети юни, случаят ще се размотава без никаква полза за обществото и без да помръдне и на йота. А до тринайсети вече всички следи ще са изстинали. Вие пък, така наречените криминалисти, не можете да направите нищо свястно без моето мъдро процесуално ръководство, нали така? Всичко, което може да се изпорти — непременно ще го изпортите, а онова, което е невъзможно да се изпорти, ще го направите напълно негодно за употреба. Добре де, шегувам се, шегувам се, не се цупи, такъв е моят хумор на фона на почивния ден. Ето защо днес вече се свързах с ръководството и постигнах уговорката да оставят случая на мен. Ще попиташ за какво ми е притрябвало това ли? Отговарям: искам повишение и набирам точки в своя полза. Но това теб не те засяга, това са си мои проблеми. Детективите от територията разработват версии, според които централна фигура е самият потърпевш, проучват връзките му, проверяват дали около него не е имало конфликти или някакви други причини за убийството. Това интересно ли ти е?