— Ами… не — завъртя глава Настя. — На колко години е потърпевшият?
— На двайсет и пет.
— Следователно обкръжението му е било младежко. Аз не мога да се справя с такъв материал. На мен ми дай нещо по-солидно, още повече че новият началник иска да се занимавам с версията за проваляне на снимките.
— Ами добре тогава — съгласи се Борис Виталевич. — Значи, Настася, най-напред ми събери сведения доколко са близки съпрузите Нилски със семейството на Воронова. И конкретно: доколко е близка изчезналата Яна Нилская с богатия съпруг на нашата мадам. Е, и всичко, свързано с това. По-нататък: искам да знам доколко охотно съпругът е дал пари на Воронова за нейния филм. Подозирам, че е скърцал със зъби и е проклинал всичко на света, но искам да знам със сигурност. И последно: сценаристът Нилски живее в апартамент без телефон, няма мобилен, така че похитителите няма да могат да му се обадят лично. Това естествено в случай че Яна е била отвлечена с цел откуп. Те или ще му подхвърлят писмено съобщение на адреса, или ще звънят на някого от обкръжението му. Най-вероятно на самата мадам Воронова или на нейния съпруг. Трябва денонощно да имаме човек на адреса. А ти се върти около Воронова. Чуеш ли нещо — веднага ми се обади.
— Знам, знам, не съм дете — усмихна се Настя.
Ирина Савенич отиде на пръсти от стаята до кухнята, притвори вратата след себе си, наля вода в електрическия чайник, натисна копчето. Най-сетне Руслан задряма, за пръв път през тези почти две денонощия притвори очи и се отпусна. Нека си почине, тя ще се постарае да не му пречи. Горкото момче, как можа да му се случи тази гадост! Жена му изчезна. А шофьорчето, с което отишла да пие кафе, го убиха. Какъв кошмар! Всъщност Яна Нилская никак не беше симпатична на Ира, но нима в такава ситуация чувствата имат значение? Къде ли е сега тази малка Янка? Може би са я отвлекли и я държат в някое тъмно мазе, може да я измъчват и инквизират, но защо? Какво искат от нея? И защо досега никой не се обажда, не казва условията си? Не знаят как да намерят Руслан, защото той няма телефон ли? Глупости, Янка прекрасно знае адреса. И после, тя знае телефоните и на Наталия, и на Ира, неведнъж се е обаждала на тях. Ако похитителите поискат да се свържат с Руслан, те ще съобразят как да го направят. Но защо, защо? Те не могат да искат каквото и да било от Янка, тя е обикновена шивачка, не разполага с никакви особени сведения. И пари няма. Значи искат нещо от самия Руслан. Той е бил журналист, насъбрал е какви ли не сведения за много хора. Може би това е причината? Но нали вече повече от година не работи във вестник, изобщо е изоставил журналистиката, седял си е вкъщи и е пишел роман. Не е вземал участие в никакви сериозни случаи, не е водил никакви журналистически разследвания. На кого може да е интересен? На някого сигурно е интересен, щом отвлякоха Янка. Но защо не се обаждат? Господи, дано се обадят по-скоро, да представят доказателства, че малката Янка е жива и здрава, тогава всички ще могат да въздъхнат спокойно. А те не се обаждат…
Водата в чайника завря, Ира извади чаша, пусна в нея пакетче френски чай с метличина и със съжаление си отбеляза, че кутията бързо се опразва. Тя купи този чай в Париж преди месец, когато ходи там за майските празници заедно с Наталия и цялото й семейство. Този чай много й хареса и сега Ира се ядосваше, че купи само две опаковки. Колкото и да го пести, скоро ще свърши. След това, което се случи в събота, всички решиха, че не бива да оставят Руслан сам, докато ситуацията с жена му не се изясни. И Ира, като стара позната, пое тази грижа. Отби се вкъщи, напълни чантата си с най-необходимото — тоалетни принадлежности, козметика, таблетките срещу алергия, кутийката със захарин, малко дрехи, зарядното устройство за мобилния телефон. Взе и любимия си чай.