Ирина откъсна от бележника си чист лист и бързо написа: Отивам до магазина, ще се върна след петнайсет минути, не се тревожи. Ира. Помисли малко и добави часа: 21:40. Ако Руслан се събуди, поне няма да се уплаши, че е излязла отдавна и също е изчезнала. Ира тихичко влезе в стаята и сложи бележката до дивана, на който в неудобна поза бе задрямал Руслан, взе ключовете и излезе от апартамента, като се постара бравата да не изщрака.
В магазина тя купи кашкавал и пушено месо за сандвичи, хляб, яйца, извара със стафиди, няколко сладки кифли и буркан конфитюр от касис. Помисли малко и добави към това две бутилки натурална минерална вода от по литър и половина за себе си и две — газирана за Руслан, както и няколко големи, от по половин кило шоколада. Шоколадът е полезен в стресови ситуации, когато не ти се яде и не можеш нищо да преглътнеш, а трябва някак да поддържаш силите си. Ира сложи покупките в няколко торбички, вдигна ги й неволно изохка: товарът се оказа внушителен, само водата беше шест литра. И шоколадите — около две кила. И всичко останало не беше леко. Добре че не беше много далече, двеста метра, не повече.
Пред входа почти се сблъска с някакъв младеж.
— Тежи ли? — леко присмехулно попита той. — Да ви помогна?
— Няма нужда — грубо му подхвърли Ира и се шмугна във входа, като веднага мислено се упрекна за лекомислието. Ама как може така? Младежът явно търсеше повод за разговор, а тя буквално пред очите му влезе във вход, в който няма портиерка. Ами ако той сега хукне след нея и с физическа сила се постарае да й обясни, че с непознати мъже трябва да разговаря учтиво? Просто е полудяла!
Докато чакаше асансьора, тя уплашено се ослушваше за звуци зад гърба си, но нищо не се случи. И едва когато вратата на асансьора започна да се затваря, Ира чу как някой влезе във входа. Боже мой, ами че тя определено е пълна идиотка! Та това е милиционерът, който наблюдава блока, в случай че някой реши да донесе бележка на Руслан от похитителите. Нали още вчера ги предупредиха, че служител на милицията непременно ще бъде наблизо. Като осъзна собствената си глупост, Ира дори се разсмя. После, като си спомни за убития шофьор Тимурчик и изчезналата Яна, отново се натъжи.
Руслан така и не се бе събудил, докато тя ходи до магазина, но рязко отвори очи и скочи от дивана още щом Ира влезе.
— Какво? — напрегнато попита той и се вгледа в лицето й. — Идвал ли е някой? Аз чух вратата да се отваря. Писмо ли донесоха? От Яна ли?
— Не, не, аз се прибрах. Прескочих до магазина, хладилникът ти е празен.
— А от Яна нищо ли няма? Никой ли не се е обаждал?
— Няма. Легни да поспиш, трябва да си починеш — ласкаво каза Ира.
— Не искам да спя.
— Тогава да вървим да пийнем чай, ще направя сандвичи.
— Не искам — упорито повтори Руслан.
— Трябва — строго каза Ира, като си спомни заръката на Наталия да не се размеква и да не се поддава на упадъчните настроения на Руслан.
— Няма да ям.
— Ще ядеш — примирително се усмихна тя, — няма къде да вървиш. Разбирам, че нищо не ти се яде, но е задължително да хапнеш нещо. Знае ли се как ще се подредят нещата, трябва да си готов за всякакъв обрат, може да ти трябват сили. За никого няма да е добре, ако заслабнеш или се сдобиеш с гастрит.
Руслан стоеше пред нея, толкова нещастен, толкова дребен — с цяла глава по-нисък от снажната Ирина, с разрошена коса и очила с дебели стъкла, така че Ира с усилие се сдържаше от порива да го прегърне като син или по-малък брат, да го притисне до себе си, да го утеши, да го защити. Връстници са — и той е на трийсет и една, а Ира, кой знае защо, продължава да го приема като малко момче, което се нуждае от нейната помощ и подкрепа. Още преди десетина години, когато се срещнаха за пръв път, Ира вече беше в развод след първия си брак и бе видяла и изпитала в живота какво ли не, включително ранно осиротяване, венерологични диспансери, аборти и лечение от алкохолизъм, а Руслан беше толкова трогателно наивен и чист, че момичето се чувстваше край него като абсолютна старица, цинична и разочарована от живота. Оттогава отношението й към Руслан като към по-малък и неразумен хлапак така и не се промени. Каква глупачка е обаче Янка, да го ревнува от Ира!
Тя здраво хвана Руслан за ръката и той покорно се потътри след нея към кухнята. Ира успя да го накара да вземе сандвич с пушени гърди и Руслан машинално задъвка.