— Не след двайсет, а след пет.
— Защо? — смаяно отговори Настя.
— Защото. Глупачка — кратко подхвърли Коротков и затвори.
Тя недоумяващо погледна телефона, който стискаше в ръката си, сви рамене и веднага уплашено отскочи встрани, защото буквално в ухото й писна автомобилен клаксон.
— Какво бе, трябва ли да тичам подире ти? — чу тя съвсем наблизо гласа на Коротков. — Качвай се в колата, слепота моя непрогледна.
И едва тогава Настя с изумление разбра, че се е обаждала на Юра, застанала на метър от колата му.
— Ама ти какво правиш тук? — глупаво попита тя и седна до него на предната седалка.
— Чакам те. Вече ходих до вас, гледам — няма те, никой не отваря. Звъннах на мобилния ти, отговарят ми — абонатът временно е недостъпен. Е, тогава разбрах, че се друсаш в метрото. Оцени, между другото, моето душевно благородство. Нали можех да отида някъде да хапна, докато се прибереш. Обаче не, нали съм ти най-добрият приятел, реших да ти доставя удоволствие и за разкош да те превозя от метрото до дома ти, а после да споделя с теб оскъдната ти бекярска вечеря. Оцени ли ме?
— Оцених те — кимна с усмивка Настя, — само че май напразно се надяваш на вечеря. Пирожките свършиха, а вчера не съм готвила нищо. Впрочем я спри пред магазина да купим едно друго за хапване, защото наистина нямам нищо вкъщи.
— Не ме обиждай. — Коротков укорително поклати глава и се престори на сърдит. — Аз не съм ти някакъв храненик, имам си достойнство. Жилището е твое, продуктите — мои. Става ли?
— И още как — весело се разсмя Настя. — Слушай, Чистяков няма да си е вкъщи още три седмици, можеш да разчиташ на моето жилище, щом обещаваш да пазаруваш в замяна.
— Да, и да готвя дори.
— Не, за готвенето аз ще се опитам — неуверено каза Настя.
— Да бе, ти ще се опиташ, как не — тросна се Юра. — Да ти кажа, ще ми се да поживея още поне година-две. Не съм самоубиец.
— Ах, ти, мерзавец такъв! — Настя възмутено го удари с юмрук по коляното. — А кой вчера ми излапа пирожките? А кой днес искаше допълнително?
— Ами прегладнял човек… От глад и оцетът ти се вижда сладък.
— Мерзавец — нежно повтори Настя. — И освен това неблагодарен и лицемерен.
Вкъщи се разбра, че за щастие няма да е нужно да готвят: вместо продукти, от магазина Коротков беше донесъл готова китайска храна, която трябваше само да притоплят в микровълновата фурна.
— Какво е това? — Настя огледа с подозрение тънките пластмасови кутийки, покрити с фолио. — Мирише някак странно.
— Това, приятелко, е бамбук с гъби муър, а в тази кутия… абе пак нещо зеленчуково. Гъмжи от витамини.
— Сигурен ли си, че може да се яде?
— И питаш! Китайската кухня, между другото, е популярна в целия свят. Там, из Европата и Америките, хората не са пълни идиоти — ако не беше вкусно, нямаше да го ядат — авторитетно поясни Коротков.
Настя замислено помириса съдържанието отначало на едната кутийка, после на другата, но това не я убеди напълно.
— Слушай, ами там, в Китай, изобщо ли не ядат месо? Само бамбук и тези… зеленчуци ли?
— Че как бе! — възмути се Юра. — Ядат, и още как. В павилиона, откъдето купих това, имаше и пиле с ядки, свинско с кисело-сладък сос и някакво сложно приготвено говеждо, май нежно изпечено.
— Защо тогава не взе говеждо? Или пилешко с ядки? Все пак щях да съм по-наясно, нещо познато…
Коротков явно се притесни.
— Защо не съм взел, защо не съм взел — промърмори той. — Защото беше скъпо! Взех каквото беше по-евтино. Но продавачът ми се кълнеше, че било вкусно, каза, че всички го купували и хвалели.
— Добре де — безнадеждно въздъхна Настя и пъхна кутиите във фурната, — ще опитаме. Може и да оцелеем, ако имаме късмет.
Храната се оказа учудващо вкусна, макар и необичайна за тях. Настя и Юра не се и усетиха как чиниите блеснаха девствено чисти, лишени дори от остатъците от соса, който бяха обрали със залъчета бял хляб.
— Страхотно! — одобрително призна Настя и сложи съдовете в мивката. — Ако искаш да продължаваш да нощуваш при мен, утре ще отидеш и ще купиш пак нещо толкова вкусно. Далече ли е оттук?
— Далече е, на „Новослободская“.
— Ами ето, ще прескочиш, защо трябва вечно да стоиш в службата.
— Сестро, много си нахална — възмути се Коротков. — Аз, между другото, съм ти началник. Кой ще те ръководи, ако по цели дни обикалям да купувам храна?