— Няма да кажа. Възможно е. И това също трябва да се проверява. Засега ние с теб разсъждаваме напосоки. Защото Яна така и не се е обадила още. И е абсолютно неясно дали са я отвлекли, или тя сама се крие някъде. И ако са я отвлекли, с каква цел са го направили. Нито на Воронова, нито на Савенич, на никого все още никой не се е обаждал и нищо не е искано. Хайде да се приготвяме за лягане. — Настя с въздишка се надигна от стола. — От мен да мине, ще ти дам чисти чаршафи.
Докато Коротков се къпеше, тя разтегна дивана „за гости“, застла го с чисто бельо, включи мобилния телефон да се зарежда, застла и своето легло. Юра излезе от банята, загърнат с хавлията на Чистяков, освежен и доволен.
— Ето, това е то щастието! — констатира той, рухна на дивана и протегна крака. — Човек започва да го цени, след като две нощи поред е спал в кабинета. Кога ставаме утре?
— В седем — безрадостно съобщи Настя.
— Защо толкова рано? — учуди се Коротков. — Ще бъде нормално и в осем и половина, пътят ни оттук е около четирийсет минути по права линия до „Садовое колцо“, а оттам съвсем малко. Да се измием, да хапнем и да стигнем до службата час и половина са ни дори много. И изобщо утре в цялата страна е законен почивен ден — цялата прогресивна руска общественост ще празнува Деня на независимостта, а ние ще отидем на работа изключително заради чувството си за дълг и здравия си детективски хъс. Кой е казал, че трябва да сме там точно в десет? Когато започнем, тогава.
— Ама мен Афоня ме предупреди днес, че утре трябва да се явя в десет и да му докладвам резултатите от днешната работа. И той не почива в почивни дни, много му се иска да разработи телевизионната версия.
— Ох, господи — въздъхна Юра, — вярно е това, което казват за новото началство, че е по-страшно от беда. Добре, ще те закарам в десет, обявявам ставане в осем и половина.
— Аз не мога така, Юрик, сутрин дълго време се събуждам. За да изляза от къщи в девет, трябва да стана в седем.
— Добре де, както искаш — сви рамене Юра. — Ти стани в седем, но мен не ме вдигай преди осем и половина.
Той заспа моментално, не успя дори да издърпа одеялото до гърдите си. Настя мълчаливо му завидя за способността да заспива бързо и се потътри към банята.
Глава 4
Той гледаше с отвращение оставения в чинията сандвич с кашкавал и парче прясна краставица и разбираше, че трябва да го изяде. Трябва, макар че никак не му се яде. От всичките си трийсет и три изживени години поне петнайсет той нищо не ядеше на закуска, само пиеше чай или кафе. Сутрин нямаше апетит, но пък на обяд и вечеря обикновено, както се казва, се натъпкваше здраво, ядеше много и с удоволствие. Сега всичко трябва да става различно и той трябва насила да се тъпче с омразната утринна храна, а вечер да ограничава количеството й едва ли не до половината от онова, което изяждаше по-рано.
От днес нататък има друг живот и това се изразява не само в яденето на солидни закуски и задоволяването с леки вечери. Другояче трябва и да се облича, и да гледа по телевизията или видеото не филмите, които винаги са му харесвали, и да чете книги, които по-рано не можеше да понася. И дори утринния си тоалет трябва да прави в друг ред — отначало бръсненето, после душът, а не обратното, както бе свикнал от младини. Един умен човек му каза: „Трябва да станеш съвсем различен, а за целта е необходимо да се промениш във всичко, до последната дреболия, инак нищо няма да излезе. Една–единствена твоя привичка, която ти се доще да запазиш, ще се окаже връвчицата, която здраво ще те държи в предишния ти живот. А ти трябва да отсечеш от себе си предишния си живот и да го изхвърлиш на бунището, инак няма да можеш да се измъкнеш“. Отначало той не повярва, мислеше си — тоя човек говори глупости. На кого биха попречили старите привички, ако никой не научи за тях? Може да гледа любимите си екшъни сам, а когато до него няма никого, кой би се сетил какво прави той в свободното си време — книги ли чете, или слуша музика? На кого му пука какво закусва той?
А после същият умник, когато го навести по обяд, както обикновено, се навъси и строго го попита:
— Пак ли сутринта си пил един гол чай? Внимавай, човече, не ща глупости.
— Как се сетихте? — изумено попита Виктор, който наистина този ден бе нарушил режима и бе минал само с горещата напитка.
— Не е сложно. Започнал си деня както преди — и се държиш както преди. Шегуваш се, усмихваш се, подхвърляш разни глупости. Предишният ти начин на живот прозира отвсякъде, само глупак не би го забелязал. Сигурно и книга не си отварял днес? Запомни, започваш нов живот не заради мен, а заради себе си. На мен нищо не ми трябва; ако те удушат в някой тъмен вход, аз няма и да хлъцна. За мен ти си никой. За себе си трябва да се стараеш, защото става дума за твоя живот, а не за моя. Ако искаш да живееш — прави каквото ти казвам.