Выбрать главу

С една дума, напоследък в живота на Настя Каменская се случиха много нови неща. Мъжът й замина за чужбина, нямаше да си е вкъщи цял месец и тя, за да се разтовари от нервиращата я ситуация с новия началник и новия облик на жилището, реши да се учи да готви. Поне как да е и какво да е. Хем успокоява психиката, хем е полезна работа. Щом й останеха свободни час и половина — два, тя вземаше от рафта една от многобройните готварски книги на Льошка и се опитваше да усвои поредната рецепта. Не може да се каже, че резултатът винаги беше прекрасен, но след няколко експеримента поне в главата й нещата започнаха да се проясняват, най-малкото Настя започна да разбира колко време и как се запържва лукът, за да добие златист оттенък, в какво се състои процесът на пасирането и защо той е необходим за приготвянето на различни сосове, какъв е смисълът на пресяването на брашното, преди да се замеси тесто, и защо е нужно внимателно да гледаш часовника, когато вариш калмари за салата. „Господи, колко е умен! — мислеше си тя всеки път, когато се опитваше да преглътне не твърде приятния резултат от собствените си кулинарни упражнения и с недоумение си припомняше какъв възхитителен вкус бе имало същото това ястие, сготвено от Чистяков. — Колко много неща пази в главата си, колко неща умее! Аз никога не мога да се науча на това“.

Онази неделна сутрин, на десети юни, Настя реши да усвои изделията от маслено тесто без мая. Вярно, би могла да се захване и с тесто с мая, но тогава би трябвало да излезе до магазина, за да купи мая, а я мързеше. Преся брашното, направи купчинка, както беше обяснено в книгата, сложи в кладенчето на върха й маргарин и започна меланхолично да насича всичко заедно с нож „до получаване на еднородна пръхкава маса“, като същевременно поглеждаше екрана на телевизора, окачен на стената. И това беше нововъведение — по-рано, преди ремонта, имаха само един телевизор, който се намираше в хола, и Настя не можеше и не можеше да свикне, че сега може едновременно да яде и да гледа филм или интересна програма, без да тича с чиниите и чашите от кухнята до хола и обратно. И дори намираше за особено прелестно удоволствието да чуе новините, докато си пие сутрешното кафе.

„Пръхкавата маса“ изобщо не искаше да стане „еднородна“, топчетата смесено с маргарин брашно постоянно меняха размерите си, но това не смущаваше Настя. Тя имаше достатъчно време, цял ден, по телевизията даваха хубав филм, нямаше за къде да бърза, така че можеше равномерно да удря с ножа по дървената дъска чак до финалните титри.

С топчетата Настя успя да се справи точно към края на филма и вече се бе приготвила за поредния отговорен етап — смесването на „еднородната маса“ с оцет, когато на вратата се звънна. На прага застана Коротков, който се застраховаше срещу евентуалните упреци на Настя с израз на дълбока скръб на лицето.

— Сама ли си?

— Не, с трима любовници съм — ядосано отговори тя. — Какво, да не би днес телефонната централа да стачкува? Що за обноски — да ми цъфнеш, без да се обадиш предварително? Може да не съм облечена или да спя. Или да съм именно с любовник.

— Аз пък не съм милионер, за разлика от някои хора — изразително я посочи с пръст Коротков, — нямам собствен мобилен телефон, а на служебния му падна батерията, цяла нощ съм го експлоатирал. Вече бях в колата, смятах да тръгна за службата, когато изведнъж се сетих, че по права линия съм на десет минути от теб. Затова реших да се отбия да пийнем кафенце.

— И да похапнеш, така ли? — уточни Настя.

— Е… ако дадеш, няма да откажа, то се знае.

— Добре де — въздъхна тя, — влизай. Ще трябва да те храня, все пак си ми началник. А между другото, откъде всъщност пътува до мен „по права линия“?

— От парка Соколники.

— Ей, къде чак си се отнесъл от ранна сутрин — промърмори Настя, бъркайки тестото.

— От среднощ, ако трябва да бъда точен.

Тя погледна Юра с подозрение. Пак е стоял до късно на работа, не се е прибирал, за да не си навлече поредния скандал със съпругата си. И разбира се, е отишъл заедно с дежурната група „на труп“. Но ако е така, значи Коротков вероятно е имал всички основания да очаква, че този труп може да бъде стоварен на техния отдел, така че е сметнал за най-добре да проучи всичко и да огледа лично. За всеки случай. Ставало е вече много пъти.

— Ясно — проточи Настя. — И кого са пречукали този път в нашия парк Соколники? Пак бездомници ли? Или бандити са се гърмели преди лягане, та да спят по-сладко?

— Не се опитвай да познаеш — изсумтя Юра. — Там е такъв колаж — да ти настръхне косата. Между другото, ти гледаш ли сериали по телевизията?