— Не. Какво общо имат сериалите?
— Невежа жена си, Каменская! Поне чувала ли си за режисьорката Наталия Воронова?
— Абе не съм чувала за никаква Воронова! Какво ми мътиш главата! — ядоса се Настя.
— Е, с една дума, тази Воронова е известна режисьорка, заснела е вече два сериала, сега снима трети. Тъкмо в Соколники. Снощи късно е бил убит шофьорът на нейната снимачна група Теймураз Инджия, по предварителни сведения — член на соколническата престъпна групировка.
— Ясно — каза Настя. Убийството на член на престъпна групировка малко я интересуваше, с това трябваше да се занимава Регионалното управление за борба с организираната престъпност. Тя сложи тестото в хладилника и критично огледа наличните продукти. — С какво искаш пирожките — с месо или със зеле?
— И с едното, и с другото — бързо отговори Коротков и гладните му очи блеснаха алчно. — А скоро ли ще са готови?
— Не, още най-малко час и половина. Засега съм малко бавна, нали още се уча. И две плънки определено няма да са ми по силите, така че си избери едната.
— Тогава с месо. И ми дай един сандвич, а? Защото час и половина няма да оцелея, за последен път съм ял снощи в седем часа.
Настя бързо му направи сандвич с кашкавал, прясна краставица и листа маруля и пристъпи към приготвянето на месната плънка за пирожките.
— И с какво те заинтересува толкова този шофьор? — попита тя след известно време, когато Коротков изяде сандвича и отново си върна способността да говори. — Нали това не е от нашата епархия.
— Е, най-сетне! Аз пък вече се уплаших, че си насочила целия си мозък към кулинарната наука и напълно си изгубила нюха си. Чакам, чакам, а ти не ме питаш и не ме питаш, сякаш си е нормално да се емвам към трупа на поредната мутра. Работата е следната, приятелко: шофьорът на снимачната група е бил убит, а съпругата на сценариста, която присъствала на снимките, е изчезнала.
— Къде? — машинално попита Настя, внимателно загледана в острието на ножа, с който режеше лука.
— Ами знае ли се? Там е цялата работа я. Режисьорката е налице, сценаристът е налице, никъде не са се дянали, а съпругата на сценариста сякаш потънала вдън земя. При това, забележи, тя по никакъв начин не може да е свързана със соколническата групировка, защото изобщо не е московчанка. Пристигнала е от Кемерово с мъжа си. Отишла с шофьора да хапнат в близкото заведение. А после намерили шофьора, този Инджия, по-точно трупа му, а нея изобщо не я намерили. Така че готви се за всеки случай, не е изключено утре да ти тръснат тази история под формата на служебна задача.
— Мерси — мрачно отвърна Настя, — ти винаги идваш в дома ми с приятни новини и мили сувенири. И защо снощи не се прибра вкъщи, а?
Коротков помълча известно време, после вдигна към Настя моментално помръкналите си очи.
— Прибрах се. А после излязох.
— Защо?
— Ами защото трябваше да се махна някъде от къщи. Казах на Лялка, че я напускам. Интелигентно казано, помолих я да ми даде развод. Нали я познаваш Лялка… След такова изявление вече не можех да остана вкъщи. А къде да отида в десет вечерта? Затова се върнах в службата. И тръгнах за Соколники, та поне да се занимавам с нещо, да се поразсея. Разбираш ли? Ето, и при теб дойдох… Не ме гони още, а? Ще измисля нещо, ще намеря къде да отседна, вече имам някои идеи. Просто всичко стана толкова внезапно, че не успях да подготвя пътищата си за отстъпление. Нямам при кого да отида, освен при теб, всички имат семейства, деца.
Коротков наведе глава и горестно въздъхна. Настя мълчаливо го погали по главата и се върна към кулинарните си забавления. Значи не само в нейния живот стават промени. Ето, и при Юрка ги има… Може да е започнал такъв житейски период?
Глава 2
И все пак той се появи. Не по време на погребението на Аня Симонова, а много по-късно, след месец и половина. Изчака да мине поменът на четирийсетия ден и се появи в Камишов. При самата Клавдия, смазаната от мъка майка, погребала двете си деца, той не отиде, но направи много, за да облекчи съществуването й. Например нае бригада майстори, като се представи за стар приятел на сина на Клавдия — Юрка Симонов, плати им добри пари, за да оправят в изключително кратки срокове къщата и градината. Намери в града жена — наскоро пенсионирана лекарка, — плати й да наглежда всеки ден все по-отпадащата Клавдия. И на нея даде много пари, като се представи за приятел не на Юрка, а на Анютка. С претъпканата си кесия отиде до градската болница и накара главния лекар да му обещае, че ако Клавдия Симонова се нуждае от стационарно лечение, всичко ще бъде организирано първокласно. Прескочи и до някои градски служби, засипа ги с долари, за да може на вдовицата и осиротяла майка да не липсва нищо и тя да няма никакви проблеми. Дори на гробищата отиде, плати да се грижат за гроба, където бяха погребани тримата Симонови. Отиде и до гранитната работилница, даде пари за нов паметник. И навсякъде, където ходеше, произнасяше приблизително едни и същи думи: че той, разбира се, не е тукашен, но ако платеното от него не бъде изпълнено, ще научи тутакси и тогава ще последва неминуема и бърза разплата. Говореше учтиво и тихо, но много, много убедително.