Сали се засмя и затвори, ала от самочувствието, че инстинктите не са я излъгали, цял ден бе в приповдигнато настроение. Крис дойде по обед и я попита дали иска да изяде един сандвич с него. Тя прие. В сградата имаше малко кафене, което не предлагаше нищо по-изискано от супа, сандвичи, кафе и студени напитки на тези, които не можеха да излязат за обед, но оскъдната порция й бе повече от достатъчна. Двамата с Крис се разположиха на масичка с размер на носна кърпа и се разприказваха над чашите си със силно черно кафе.
Точно когато свършваха, другите обядващи се разшумяха и гърбът на Сали настръхна предупредително.
— Шефът е дошъл — съобщи й Крис нехайно. — С приятелката си.
Тя едва устоя на желанието да се обърне, ала с крайчеца на окото си наблюдаваше двете фигури на опашката за обед.
— Какво правят тук? — измърмори.
— Ами сигурно опитват храната — предположи Крис, обърна глава и откровено се зазяпа в жената до Рай. — Той вече провери всичко друго. Не виждам защо да не пробва и храната. Тя ми се струва позната, Сал. Знаеш ли коя е?
Сали присви очи и заразглежда жената с облекчение, защото това й помагаше да не гледа към Рай.
— Прав си, изглежда позната. Не е ли това Корал Уилямс, фотомоделът? — Бе почти сигурна, защото тази класическа красота не можеше да е на никой друг.
— Вярно — съгласи се Крис.
В този момент Рай се обърна, крепейки таблата си, и се запъти към една маса. Сали припряно сведе очи, но не и преди сърцето й да прескочи. Той не се бе променил. Още бе гъвкав и мускулест, косата му още бе черна като нощ, лицето му още твърдо и саркастично, загоряло от дългото време на слънце. Жената до него бе пълната му противоположност — руса и нежна като пеперуда.
— Да вървим — каза тя полугласно на Крис и стана от стола си. Усети как главата на Рай се завъртя към нея и предпазливо му обърна гръб, без да проявява признаци на бързане. Крис излезе с нея, ала докато вървеше, Сали усещаше изгарящия поглед на Рай. За втори път я бе погледнал. Дали я бе познал? Дали си спомняше походката й? А косата? Тази дълга плитка сама по себе си я открояваше, но тя не искаше да я отреже, защото тогава със сигурност щеше да я познае.
Когато се върна на бюрото си, още бе разтърсена, до голяма степен от външния вид на Рай. Никой мъж не я бе привличал така, както той, и Сали за свой ужас откри, че това не се бе променило. Рай имаше някакво първично излъчване на едва сдържана сила, което караше сърцето й да бумти и й напомняше за нощите, които някога бе прекарвала в прегръдките му. Може емоционално да се бе освободила от него, ала старите физически връзки бяха силни, както винаги, и тя се чувстваше уязвима.
По навик завъртя на Грег, но той бе излязъл на обед и Сали с треперлива въздишка остави слушалката. Не можеше просто да си седи, природата й изискваше да предприеме някакво действие. Накрая надраска една бележка на Бром, в която го молеше да каже на Грег, че не й е добре, боли я глава и си отива. Грег щеше да разбере причината, а Бром нямаше.
Не обичаше да бяга от каквото и да било, ала знаеше, че има нужда да помисли върху реакцията си към Рай, и когато си отиде у дома, се зае точно с това. Дали се дължеше само на факта, че той бе неин съпруг, че го познаваше както никой друг мъж? Рай бе единственият й любовник, никога никой друг мъж не я бе привличал като него. Стар навик? Надяваше се, че това бе причината и когато осъзна, че не бе усетила и най-слаба ревност от Корал Уилямс, изпита облекчение, защото това доказваше, че бе преодоляла Рай. Всичко, което чувстваше към него, бе първичното привличане между мъж и жена, които се харесват физически, нищо друго. А тя със сигурност бе достатъчно възрастна, за да контролира тези си чувства, както го бяха доказали последните седем години.
Късно следобед телефонът иззвъня и Грег без предисловия попита:
— Какво стана?
— Рай и Корал Уилямс дойдоха в кафето на обед, докато бях там с Крис — обясни Сали, без да се колебае. — Съмнявам се, че Рай ме позна, но се загледа в мен. Това е вторият път, когато ме зяпва така, и реших, че е по-добре да изчезна. — Това не бе точно причината, ала бе добро извинение и тя го използва. Защо трябваше да казва на Грег, че се бе разстроила, като бе видяла Рай?
— Правилно си решила — въздъхна Грег. — Той дойде в кабинета ми малко след като Бром донесе бележката ти. Искаше да се срещне с теб, защото си единственият репортер, с когото не се е запознал лично. После поиска да те опиша и докато те описвах, имаше много странно изражение.
— О, не! — простена Сали. — Сигурно ще се сети. Бърз е като змия. Попита ли те откъде съм?