Аманда се обади по вътрешния телефон и обясни защо безпокои шефа. Само след няколко секунди затвори и отново се усмихна:
— Влизай, свободен е. А и напоследък е в много добро настроение.
Сали се засмя.
— Благодаря за информацията, но нямам намерение да искам повишение. — Влезе и плътно затвори вратата зад гърба си, за да е сигурна, че нищо от разговора няма да се чуе.
Рай стоеше до огромния прозорец и гледаше движещите се долу тълпи от хора. Бе по риза. Копчетата на ръкавелите му бяха свалени и лежаха на бюрото му, а ръкавите бяха навити и разкриваха мускулестите му ръце. Когато се обърна, тя видя, че бе свалил и вратовръзката си и приличаше повече на репортер, отколкото на издател. Излъчваше мъжественост, с която никой друг мъж не можеше да се сравни.
— Здравей, бебчо — провлачи той и в тона му прозвучаха интимни нотки, от които пулсът й прескочи. — Много дълго време ти отне да дойдеш. Вече започвах да си мисля, че залагаш на сигурното.
Какво имаше предвид? Дали Грег не се бе обадил да го предупреди за идването й? Не, нали току-що бе излязла от кабинета на Грег, а и той искаше Сали да може да ходи в командировки. Във вените на Грег течеше не кръв, а печатарско мастило.
— Не разбирам — отсече тя. — Кое ми е отнело много дълго време?
— Да разбереш, че си спряна. — Рай с усмивка се приближи към нея и, преди да бе успяла да се отдръпне, топлите му твърди ръце хванаха лактите й. Сали потрепери от допира и се опита да се освободи, ала той я хвана по-здраво, точно колкото да я задържи. — Щях да ти го кажа онази вечер, когато ти се обадих, но ти ми затвори — продължи все още с усмивка. — Затова чаках да дойдеш при мен.
Тя бе надарена с остри сетива и сега й се искаше да не бяха толкова остри, защото под ненатрапчивия афтършейв долавяше топлата мъжка миризма на тялото му. Бе достатъчно близо, за да забележи, че и след всичките тези години Рай не носеше потник, защото през тънката риза виждаше тъмните къдрави косъмчета по гърдите му. Откъсна поглед от гърдите му и го вдигна към гладко избръснатата му брадичка, към устните му, спокойни и усмихнати, после още по-нагоре, към тъмносивите му очи, които гледаха право към нея.
С върховно усилие на волята се насили да отклони вниманието си от физическата му привлекателност и почти прошепна:
— Защо? Ти знаеш колко обичам задграничните командировки. Защо си ме спрял?
— Защото не съм чак такъв новинар — отговори той и Сали объркано го погледна. Рай пусна лактите й и плъзна длани нагоре по ръцете й, привлече я със себе си към бюрото, опря се на него и я придърпа, така че тя се озова между краката му. Така очите му бяха почти на нивото на нейните.
— Какво имаш предвид? — едва успя да попита Сали. Гласът й не бе по-силен от предния път. Пръстите му галеха голата кожа на ръцете й и тя неволно започна да трепери.
— Имам предвид, че не мога да понеса да те изпратя на потенциално опасно място — обясни той. — Южна Америка, Африка, Близкия Изток са все политически бомби и не искам да рискувам да си там, когато някоя от тях избухне. Европа… Дори в Европа има отвличания, терористични групи, бомби по летищата и по улиците. За собственото си спокойствие те свалих от задгранични командировки, макар че Дауни едва не получи удар, когато му казах. Той смята, че ти си една от най-добрите, бебчо. Направо ми идва да му извия врата, като си помисля къде те е пращал.
— Грег е професионалист — защити го Сали с прегракнал глас. — Аз също. Не съм безпомощна, Рай. Карала съм курсове по самозащита и боравене с оръжие. Мога да се грижа за себе си. Побърквам се, като стоя тук! Имам чувството, че са ме пратили да паса трева.
Той се засмя, хвана плитката зад гърба й и я прехвърли върху гърдите й. Започна да си играе с меките сплетени коси и устните му отново трепнаха в усмивка.
— Буйна коса — прошепна. — Искам да я видя разпусната и разпиляна по възглавницата ми, докато правя любов с теб.
Тя замръзна и пребледня. Всичко бе очаквала да чуе, ала не и това. Потресено вдигна очи и видя, че зениците му се бяха разширили от желание. После Рай я дръпна рязко напред и Сали падна върху него, уловена от здравите му крака и от ръцете му, които се обвиха около нея.
Тя ахна от контакта с това твърдо и топло тяло и когато той я докосна, сетивата й, както винаги, се замаяха. Успя да запази самообладание, обърна глава към него да го накара да я пусне. Рай се възползва от възможността да я намести по-плътно срещу себе си и наведе глава. Устните му бяха горещи, силни и опияняващи и Сали започна да се извива в ръцете му, опитвайки се да избяга от неизбежната си реакция, както се опитваше да избяга и от самия мъж. Напрегнала докрай волята си, успя да устои на настойчивия му език между устните си и стисна здраво зъби. След малко той вдигна глава. Дишането му бе още по-забързано, очите му още по-нетърпеливи.