Блестящите очи на Сали помръкнаха едва забележимо.
— Наистина ли? Никога не бих предположила, че Рай Бейнс ще напусне журналистиката.
Грег присви очи, заинтригуван от тона й.
— Ти познаваш ли Райдън Бейнс? — попита той невярващо. Не му изглеждаше вероятно. Райдън Бейнс бе извън всяка класация със своите остри документални филми и интервюта, а Сали не бе толкова отдавна сред първокласните репортери. Но пък момичето наистина се въртеше навсякъде и познаваше доста хора.
— Израснали сме заедно — обясни непринудено тя. — Е, всъщност не съвсем заедно, той е по-голям от мен, ала сме от един и същ град.
— В такъв случай имам и други добри новини за теб. — Грег се опъна назад на стола си и се вгледа изпитателно в нея. — Но не ги разпространявай. Още не е за общо достояние. Списанието се продава. Имаме нов издател.
Сърцето на Сали се преобърна. Изобщо не бе сигурна, че това бе добра новина. Едно разбъркване на върха би могло да означава разбъркване и на по-долните етажи, а тя обичаше работата си. „Светът в обзор“ бе първокласно издание и не й се искаше да го види съсипано.
— И кой ще си троши сега главата с него? — попита предпазливо.
— Не се ли сещаш? — Той изглеждаше изненадан. — Райдън Бейнс, разбира се. Затова не е ясно за интервюто с краля на Сакария. Чух, че му предложили помощник, за да го задържат, ала той отказал.
Очите на Сали се разшириха от изненада.
— Рай? — повтори тя замаяно. — Боже мой, никога не съм допускала, че той ще излезе от играта. Сигурен ли си? Рай обичаше журналистиката повече от… Повече от всичко друго — довърши Сали и сърцето й едва не спря от ужас, когато разбра, че за малко щеше да каже: „Рай обичаше журналистиката повече от мен!“ Какво ли би казал Грег, ако бе изтърсила това? Във всеки случай, представяше си как работата й би отишла на кино.
— Доколкото разбирам — обясни Грег, като дръпна от пурата си, без да забелязва лекото колебание в гласа й, — той е подписал с телевизията да направи определен брой документални филми през следващите пет години, но извън това напуска играта. Може би му е омръзнало.
— Да му е омръзнало? — измърмори тя, сякаш изобщо не можеше да разбере за какво й се говори. — Журналистиката?
— Бейнс от доста време е на върха. Може да иска да се ожени, да се спре на едно място. Вече е на възраст и трябва да се е налудувал.
— На трийсет и шест години е — уточни Сали. — Ала не ми се вярва Рай да иска да се спре на едно място.
— Честно казано, аз съм доволен, че идва при нас. Радвам се, че ще работя с него. Той е гений в своята област. Мислех, че и ти ще се зарадваш, а имаш вид, сякаш някой ти е развалил Коледата.
— Потресена съм… — призна тя. — Никога не съм допускала, че ще доживея този ден. Кога ще се съобщи новината?
— Следващата седмица. Ако искаш, ще гледам да си тук, когато Бейнс дойде.
— Не, благодаря — отказа Сали и се усмихна тъжно. — Ще го видя достатъчно скоро.
Когато няколко минути по-късно се върна на бюрото си, тя имаше чувството, че някой я е изритал в корема. Затова, вместо да се чуди как да отговаря на въпросите на Бром, се оттегли в дамската тоалетна и се стовари на малкото диванче за почивка.
Рай! Защо от всички списания е трябвало да избере „Светът в обзор“? За нея щеше да е почти невъзможно да си намери друга работа, която да харесва толкова. Не че той щеше да я уволни, но Сали знаеше, че не иска да работи за него. Рай бе напуснал живота й и сега тя нямаше място за него. Не искаше да е близо до него дори професионално.
Какво каза Грег? Че може би Рай иска да се ожени и да се спре на едно място? Сали едва не се разсмя на глас. Рай вече бе женен — за нея, и бяха разделени от седем години, през което време го бе виждала само по телевизията. Бракът им се бе разбил точно защото той не можеше да се спре на едно място.
Тя пое дълбоко въздух, изправи се и се опита да придобие спокойно изражение. Това, че се тревожеше в момента, нямаше да попречи на работата й. Беше твърде добър професионалист, за да го позволи. Довечера щеше да има достатъчно време, за да планира какво ще прави.
Вечерта, докато се мотаеше с половинката грейпфрут, който представляваше вечерята й, лицето й просветна. Имаше голяма вероятност Рай изобщо да не я познае. За седем години Сали много се бе променила, дори името й бе различно. Пък и един издател едва ли щеше да си общува много с репортерите. Тя можеше седмици наред изобщо да не го вижда. А и често ходеше на дълги командировки.
Освен това защо Рай изобщо би го интересувало, ако откриеше, че една от неговите журналистки бе съпругата, с която отдавна се бяха разделили? Седем години бяха много време и през всичкото това време не бяха имали изобщо никакви връзки. Разривът бе окончателен и абсолютен. Кой знае защо, никой от тях не си бе направил труда да подаде молба за развод, ала всъщност нямаше и нужда от това. Всеки бе тръгнал по своя собствен път, бе изградил собствения си живот и сякаш годината, през която бяха женени, никога не бе съществувала. Единственият резултат от тази година бе драстичната промяна у Сали. Защо да не може да продължи да си върши работата както винаги, дори ако той я познаеше?