Заплахата в думите му бе явна и тя затаи дъх. Обзе я тревога, като осъзна, че Рай има намерение да възстанови съпружеските си права.
— Ще получа съдебно нареждане да стоиш далеч от мен — изръмжа Сали, вече прекалено ядосана, за да отстъпи, макар да знаеше, че той би използвал всякакви средства, за да постигне това, което иска.
— Ако се натисне където трябва, може да ти е трудно да получиш съдебно нареждане — присмя й се Рай, наслаждавайки се на властта си над нея. — А и след малко може да решиш, че ти харесва да съм край теб, както преди. Ако правилно си спомням, това бе в основата на всичките ти недоволства, че винаги ме нямаше. Хайде да опитаме отново, а? Нали искаше деца? Ще имаме колкото искаш деца. Всъщност, имам желание веднага да се заема с тази задача.
Тя стисна зъби, по-бясна, отколкото би могъл да си представи. Животно такова!
— Аз вече имах дете, благодаря! — нахвърли се върху него Сали в желанието си да му причини болка, както я бе заболяло нея, както още я болеше. — И ако си спомням правилно, господин Бейнс, ти не го искаше. Аз сама го носих, сама го родих и сама го погребах. Нямам нужда нито от теб, нито от нищо, свързано с теб!
— Не ме интересува имаш ли нужда от мен, или не — заяви той и мрачно стисна устни. — Мога да те накарам да ме желаеш и това е единственото, което има значение. Можеш да сипеш огън и жупел върху мен, ала и двамата знаем, че ако поискам, мога да те имам. Свикни с тази мисъл, ти си моя и нямам намерение да те пусна да си отидеш. Вече съм готов за семейство, този път наистина. Ти си моя съпруга и аз нямам нищо против две-три деца, преди да сме станали много стари.
Тя се задави с думите, които изгаряха езика й, и се отскубна от него.
— Не! Не на всичко. Не на теб и не на твоите деца. Нека някоя друга има тази чест. Сигурна съм, че Корал няма търпение да се заеме с тази работа. И тъй като тя сега те чака, няма да те задържам повече.
Гръмогласният му смях я последва, когато излетя от кабинета му и Аманда Мийд я изгледа с разширени от учудване очи. Без да каже дума, Сали затръшна вратата и се спря в коридора, трепереща от гняв. Най-гадното в цялата история бе, че се чувстваше безпомощна. Рай имаше силата да съсипе кариерата, която толкова старателно, с толкова любов си бе изградила, и ако я желаеше, би го направил, без да се замисли и за минута.
Върна се на бюрото си и се отпусна на стола, като се тресеше вътрешно. Защо постъпваше така с нея? Не можеше да говори сериозно… Нали? Споменът за огнените му целувки се върна и бузите й пламнаха. Това наистина не се бе променило! Само секс ли искаше той от нея, това и предизвикателството, което бе сега тя за мъжкото му самочувствие? Някога бе негова и сега не можеше да понесе мисълта, че вече не го иска.
Единственият проблем бе, че сега не беше толкова сигурна, че не го иска. Да прави любов с него бе фантастично и Сали никога не можеше да забрави горещата магия на неговите ласки. Само за минута се отдаде на сладки мечти какво би било да е отново негова съпруга, да живее с него, да спи до него и да прави любов с него. После суровата реалност я връхлетя. Ако се върнеше при него, тогава какво? Вече я бе спрял от командировки. Щеше изцяло да я откъсне от работата й, може би дори отново да й направи дете. С копнеж си помисли за бебе, ала познаваше Рай достатъчно добре, за да предвиди и последствията. Виждаше себе си с дете, а него все по-отегчен и неспокоен, както по-рано, и недоволен, че е забременяла. Той не можеше да бъде верен. Сега не бе верен, какво оставаше за по-нататък?
Щеше да се умори от нея, а тя щеше да остане хем без работа, хем с дете на ръце. Трудно се намираше добра работа в областта на журналистиката, а и тя изискваше повече от себеотдайност — изискваше целия живот на репортера. Ако сега напуснеше професията, после щеше да й е много трудно да се върне, да си намери нова ниша. А ако имаше и дете, какво щеше да прави?
Мисълта какво би се случило, ако се върнеше при Рай, я плашеше и Сали знаеше, че ако имаше избор, щеше да избере работата. Работата никога не я бе изоставяла, както я изостави той. А тя обичаше това, което правеше. Знаеше точно колко скъпоценна бе нейната независимост и нямаше да я жертва заради физическото удовлетворение.
Не можеше да измисли какво да направи. В природата й бе да действа, но в тази ситуация нямаше нищо, което да може да направи. Рай би блокирал всеки неин опит да си намери друга работа, освен ако не изчезнеше, ако не си сменеше името и не се преместеше в друга част на страната. Тази мисъл я потресе, бе прекалено драстично, ала още преди нервите й да се бяха успокоили, Сали вече правеше планове. Защо трябваше нещо толкова дребно, като създаването на нова самоличност, да я спре? Не бе ли разбрала, че може да се справи почти с всичко? Не й се искаше да се отказва от работата си, точно от тази работа, но ако трябваше, щеше да си намери друга. Важното бе да стои далеч от Рай.