Выбрать главу

Имаше още няколко минути до обедната почивка, ала тя захлопна капака на пишещата машина и преметна чантичката си през рамо. Ако познаваше добре Рай, той щеше веднага да предприеме разни маневри, за да ограничи движението й, а Сали имаше да свърши много неща, за да се защити.

Взе такси до банката, в която държеше чековете и спестяванията си, и закри и двете сметки. Не знаеше дали Рай би могъл да блокира тегленето, ако спешно й трябваха пари, но й се струваше разумно да не рискува. За тези години бе успяла да спести няколко хиляди долара, достатъчни, за да се издържа, докато търси друга работа, и сега се чувстваше по-сигурна с чека в чантата си. Той щеше да разбере, че тя вече не бе безпомощната миньонка, която можеше да стресне.

Сали рядко биваше гладна, ала тази сутрин бе изгорила доста калории и стомахът й започваше да протестира. Импулсивно се отби в грил-бара на ъгъла точно срещу „Светът в обзор“ и намери свободно сепаре в един тъмен ъгъл. Сякаш попадна в пещера, докато очите й се приспособят към тъмнината, после видя неколцина от колегите си, седнали на бара и в сепаретата. Поръча си сандвич с кашкавал на грил и кафе и, докато чакаше, Крис стовари дългото си тяло на стола срещу нея. Виждаше го за пръв път след завръщането му от Флорида и дори в полумрака на бара забеляза колко бе загорял.

— Флорида ти действа добре — отбеляза тя. — Как си?

Той сви кисело рамене:

— Още в пат, ако за това питаш. Ами ти, кукличке? Носят се слухове, че са те спрели от командировки.

— Вярно е — потвърди Сали и се намръщи. — Заповед от върха.

— Самият Бейнс? Какво си направила?

— Не е заради това, което съм направила, а заради това, което съм. Той мисли, че задграничните командировки са прекалено опасни за мен.

Крис изсумтя недоверчиво.

— Хайде де, Бейнс е прекалено добър новинар, за да те спре заради такава глупава причина. Признай си, Сал. Какво става? Видях го как те гледаше онзи ден в кафето.

— О, той наистина мисли, че задграничните командировки са прекалено опасни за мен — настоя тя. — Но това е само една от причините. Бейнс си мисли, че ще бъда добро попълнение в личната му колекция от скалпове, ако ме разбираш. За съжаление аз не съм навита.

Крис подсвирна беззвучно през зъби:

— Големият шеф ти е хвърлил око, а? Е, съгласен съм с него, че си страхотно гадже. Единствената разлика е, че на мен никога не ми е стискало да те свалям.

Сали избухна в смях. Знаеше, че Крис можеше и много да я харесва, ала никога не бе имал никакви романтични чувства към нея. Макар да бе развейпрах, него го привличаха жените домошарки. Трябваше му някоя, която да му осигури дом, в който да се връща от скитанията си. А Сали самата бе прекалено голям скитник, за да го заинтригува. Той стоеше със сериозно лице, докато тя се заливаше от смях, но кафявите му очи весело светеха.

След това се върнаха на работа заедно и когато влязоха в сградата, Крис бе обвил ръка около кръста й. Първият човек, когото Сали видя, бе Рай, който чакаше асансьора, и когато той погледна към тях, присви вбесено очи.

— Охо, навлякох си неприятности — прошепна й Крис, после се засмя. В момента, в който вратата на асансьора се отвори и Рай влезе вътре, той задълбочи греховете си, като я прегърна и я целуна по върха на главата. Преди вратата на асансьора да се затвори и да скрие Рай от погледа й, Сали го мярна и видя, че изглежда като убиец.

ПЕТА ГЛАВА

— Глупак такъв! — прошепна Сали на Крис, разкъсвана между смеха и искрената тревога. Рай бе опасен мъж, когато се ядосаше. Бе достатъчно силен, достатъчно див и достатъчно зъл, за да се справи с всеки, с който искаше да се справи, и бе тренирал доста бойни изкуства. Под идеално скроения му костюм се криеше полуцивилизован командос и той можеше сериозно да нарани Крис. — Да не си търсиш белята? Рай кипва от нищо.

— Не искам той да те приема за нещо сигурно — обясни Крис лениво и й се усмихна. — Не се притеснявай да ме използваш всеки път, когато имаш нужда. Това е най-малкото, което мога да направя в отговор на услугите, които ти си ми правила. Аз те използвам, използвай ме и ти в замяна.