Той стисна гневно зъби, ала хвърли един поглед към Грег.
— Махай се оттук — заповяда грубо, като се обърна отново към нея. — Отговорът ми продължава да е не.
— Както желаеш. — Сали излезе от кабинета по-наперено, отколкото си бе представяла, че бе възможно, но докато си събираше нещата, за да си тръгне, започна да се смее.
Не бе изненадана, когато на следващата сутрин, още щом влезе в сградата, й казаха да отиде в кабинета на Рай. Забави се няколко минути, защото й бе приятно да го накара да почака, докато си вземе чантата и заключи ръкописа в бюрото, после старателно изтри от лицето си всякакви следи от веселие и отиде да се срещне с него.
Вместо безпомощния гняв, който очакваше, изражението му издаваше силно задоволство и тя усети леко притеснение.
— Разреших нашия проблем — почти измърка той, приближи се и посегна да я погали по косата.
Сали раздразнено плесна ръката му.
— Ще си отрежа косата! Тогава може би ще си държиш ръцете при теб.
— Не я режи — посъветва я Рай. — Няма да ти харесат последствията.
— Ако искам, ще я отрежа. Това теб не те засяга.
— Сега няма да спорим за това, ала те предупреждавам, не си режи косата, иначе ще те просна на коляното си и ще те напляскам. — С тази закана той приключи въпроса и вдигна вежди: — Не искаш ли да чуеш моето решение?
— Не. Ако на теб толкова ти харесва, знам, че на мен никак няма да ми хареса — отговори тя, примирила се с фантастичната идея, че Рай бе намерил някакъв начин да заобиколи Марина.
— Не бих казал. На теб това много ти харесваше. Можеш да отидеш в Сакария, скъпа. — Замълча и видя как очите й светнаха от радост, после пусна бомбата: — А аз идвам с теб.
Сали ужасено се вторачи в него. Мислите й се мятаха бясно, мъчейки се да намерят изход от ситуацията, но единствено успя да възрази едва чуто:
— Ти не можеш да го направиш.
— Разбира се, че мога — усмихна се той хищно и я полазиха тръпки. — Аз притежавам това списание и съм журналист. Освен това съм твой съпруг. Все чудесни причини да дойда с теб в Сакария.
— Но аз не те искам! Нямам нужда от теб.
— Горкичката — подигра се той, после продължи с нормален глас: — Нищо не можеш да направиш. Ако ти отидеш, отивам и аз. Искам да съм сигурен, че кадифената ти кожа ще си остане цяла.
— Не съм нито дете, нито идиот. Мога да се грижа за себе си.
— Ти така казваш, ала въпреки това не променяш мнението ми. Извинявай, ако ще ти объркам плановете. Да не си уредила приятелят ти да дойде с теб? Как се казваше… Онзи, фотографът?
Кожата на гърба й настръхна, като долови заплахата в тона му, и тя разбра, че Рай не бе забравил деня, в който видя Крис да я прегръща.
— Остави Крис на мира! — избухна Сали. — Той ми е само добър приятел.
— Представям си. Нали дойде с теб във Вашингтон? — Рай изведнъж я сграбчи за китката и я дръпна към себе си. — И него ходи да изпращаш на летището, нали?
— Да, него — призна тя, изненадана, че бе запомнил. Опита се да освободи ръката си и той я притисна към себе си, като обви другата си ръка около кръста й.
— Още едно предупреждение. Ти все още си моя жена и аз няма да търпя друг мъж в леглото ти. Не ме интересува колко дълго сме били разделени. Ако го хвана с теб, ще му изкарам зъбите през тила, после ще се заема с теб. Това ли искаш? Искаш да ме накараш да ти докажа колко много те желая? — Без да чака отговор, Рай се наведе и впи устни в нейните.
Познатият вкус разкъса годините, които ги разделяха, и Сали се задъха от пороя от желания, който я накара да вдигне ръце, да ги вкопчи в силните му рамене и да се притисне към него. Това бе отново първата им целувка. Тя се разтопи и престана да забелязва света около себе си. Въпреки че отговаряше на целувката, Сали вътрешно се гърчеше от срам, че няма повече самоуважение и бе така уязвима пред него. Той никога особено не се бе интересувал от нея, бе й го признал, но обичаше да спи с нея, а тя бе прекалено слаба, за да му устои. Беше странно, че никой друг мъж не я бе изкушавал както Рай, ала Сали и не бе познавала друг мъж като Рай. Той бе груб и брутален, но бе силен и силата на неговата личност караше по-слабите хора да се отдръпват.
Ала тяхното привличане не бе едностранно, осъзна тя замаяно миг по-късно, когато твърдите му ръце се спуснаха към кръста й и се впиха почти болезнено в меката й плът, привличайки я към себе си. Той простена в устните й и през тялото му премина тръпка.
— Сали — прошепна, вдигнал устни на милиметър от нейните, — да отидем в моя апартамент. Не можем да правим любов тук, има много хора, които може да ни прекъснат. — Гласът му бе дрезгав от страст и тя потръпна от чувствено очакване.