Затова тя се бе променила, бе се измъкнала от влиянието му и Рай не можеше да го приеме, дори когато Сали го предизвикваше. Някога му бе принадлежала и сега не можеше да понесе идеята, че тя вече не искаше да му принадлежи. Чувството му за собственост трябва да бе километрично. Някога бе му принадлежала и сега си я искаше обратно, затова би преместил планини, за да я получи, дори ако трябваше да разбие кариерата й, за да го направи.
Сали не можеше да се върне при него, макар дълбоко в душата си да копнееше точно за това. Залогът бе собствената й личност. Той щеше да я смачка, да я задуши. После, когато загубеше интерес, щеше да си отиде, а тя не вярваше, че ще може отново да го преживее.
Не, трябваше да следва собствения си път и ако той водеше надалеч от Рай, трябваше да го приеме. Странно как можеше да го обича и въпреки това да иска да прекара живота си отделно от него. Ала бе точно така. Сали инстинктивно знаеше, че ако му позволеше отново да контролира емоциите й, той щеше да разруши чувството й за себе си, самоувереността й.
Нямаше съмнение, тя трябваше да избере пътя, който бе правилен за нея, а този път не включваше Рай. Може би никой друг мъж нямаше да накара сърцето й да бие така лудо, както можеше да стори най-лекото докосване на Рай, но ако това бе цената, Сали щеше да я плати. Трябваше.
Когато тази командировка до Сакария свършеше, тя щеше да подаде молба за напускане и да замине. Не можеше да чака повече. Рай я притискаше и Сали трябваше всяка минута да е нащрек.
ШЕСТА ГЛАВА
Вечерта преди заминаването за Сакария Сали си легна рано. Надяваше се да може да поспи, защото полетът щеше да е дълъг, а тя никога не успяваше да си почива по време на пътуване. Винаги бе твърде превъзбудена, твърде неспокойна и за неин ужас се чувстваше по същия начин и сега. Мисълта да пътува с Рай, когато всички инстинкти за самосъхранение крещяха да се пази колкото може по-далеч от него, караше нервите й да тръпнат едновременно от страх и очакване. Бе все едно да галиш красив тигър, много да искаш да докоснеш нещо толкова прекрасно, ала в същото време да знаеш, че тигърът може да те убие.
Сали се въртеше неспокойно в леглото, мачкаше чаршафите, и когато се позвъни, скочи с чувство на облекчение, грабна халата си и го навлече в движение, докато бягаше до вратата. Щом стигна, спря и извика:
— Кой е?
— Крис — чу се приглушен глас и тя вдигна озадачено вежди. Какво правеше той тук? Напоследък много пътуваше, благодарение на влиянието на Рай, без съмнение, но се бе върнал в града вчера и изглеждаше съвсем добре, когато го видя, колкото да му каже здрасти. Сега гласът му звучеше така, сякаш беше болен или нещо много го болеше.
Сали бързо отключи многобройните ключалки и отвори вратата. Крис се бе отпуснал тежко на касата и сега се изправи с измъчено лице.
— Какво се е случило? — попита тя, хвана го за ръкава и го издърпа да влезе, за да може отново да заключи, после се обърна към него. Той бе пъхнал ръце дълбоко в джобовете и я гледаше с изписано в кафявите му очи страдание. Сали затаи дъх. Да не би някой да бе убит? Това винаги бе първата й мисъл, най-големият й страх. Протегна ръка към него и Крис я улови, като стисна болезнено тънките й пръсти. — Какво има? — повтори тихо. — Крис?
— Не знаех, че толкова много ще боли — простена той едва чуто. — Господи, Сали, не знаех.
— Кой е? — настоя тя и нетърпеливо го хвана за рамото със свободната си ръка. — Крис Мийкър, ако не ми кажеш…
Той тръсна глава, като да я проясни, сякаш току-що бе разбрал какво си бе помислила.
— Не, никой не е умрял, ако не броиш мен. Тя ме остави, Сали.
Сали го зяпна, спомняйки си, че бе влюбен в жена, която искаше същите неща, дето ги искаше на времето самата тя — един добър, нормален съпруг, който да се прибира всяка вечер, който да има от нея деца и да ги обича, и да е до тях, за да ги гледа как растат. Очевидно жената бе решила, че не може да живее с работата на Крис, с мисълта, че всяко пътуване може да е последното. Вярно, някои от командировките не бяха толкова опасни, ала в най-добрия случай това си бе една високо рискова професия. Тя самата не бе успяла да приеме непрекъснатите тревоги за някого, когото обичаше отчаяно. Започна да живее отново едва когато изхвърли Рай от живота си.
— Какво мога да направя? — попита с тихо съчувствие. — Кажи ми как да ти помогна.
— Кажи ми, че ще ми стане по-добре — помоли той и гласът му прекъсна. — Сали, прегърни ме. Моля те, прегърни ме! — За неин ужас лицето му се сгърчи и Крис се разхлипа, дръпна я отчаяно към себе си и я стисна толкова силно, че тя едва дишаше. Цялото му тяло се тресеше. Той зарови лице във врата й, мокреше кожата, косата и яката й със солени сълзи. Ридаеше сърцераздирателно и Сали обви ръце около него, давайки му това, за което бе помолил, някой, който да го прегърне. Знаеше какво чувства Крис. Боже мили, знаеше точно какво преживява. Бе плакала така за Рай, имаше чувството, че той я бе разкъсал и че ще умре от болка.