Выбрать главу

— Ще ти стане по-добре — обеща тя и нейните очи също се замъглиха от сълзи. — Знам, Крис. Преживяла съм го.

Той не отговори, а я вдигна от пода, пое дълбоко въздух и преглътна, като се опита да се овладее.

— Господ ми е свидетел, че по-лошо не може да стане — прошепна Крис и вдигна глава. За момент очите му, мокри и нещастни, се взряха в нейните, после наведе глава и впи устни в нейните, като я целуна с мълчаливо отчаяние. Сали го разбираше и отвърна на целувката му. Той не търсеше от нея сексуална реакция, просто търсеше човешки контакт, молба за утеха. Винаги бе харесвала Крис, а в този момент го обикна. Не дълбоката, ненаситна любов, която изпитваше към Рай, не дори любов като между мъж и жена. Обичаше го просто като човешко същество, приятел, който бе нещастен и който имаше нужда от нея. Никога през живота й досега не й се бе случвало някой да има нужда от нея. Винаги тя бе имала нужда от някой. Отначало бе зависила от родителите си, после от Рай. Рай със сигурност никога не бе имал нужда от нея! Крис отдръпна глава и въздъхна, после опря чело на нейното. — Какво мога да направя? — попита той, но Сали знаеше, че не очаква отговор. — Колко дълго ще продължи?

На това тя можеше да отговори.

— При мен минаха два месеца, преди да започна отново да функционирам — отвърна честно и Крис трепна. — Ала полагах усилия да го преодолея, повече усилия, отколкото съм полагала за каквото и да било друго през живота си, преди или след това.

— Не мога да повярвам, че го е направила — простена той.

— Скандал ли имахте? — попита Сали, заведе го до дивана и го бутна да седне. Крис се стовари тежко и уморено поклати глава.

— Никакъв скандал. Нито дори ултиматум. Боже мой, човек би помислил, че поне ще ме предупреди! Ако е искала да ме улучи в сърцето, значи е успяла с първия изстрел.

Тя седна до него и хвана ръката му. С усета на човек, преживял такова нещо, Сали усещаше, че разбира много добре мотивите на безименната приятелка на Крис. Той си мислеше, че бе съвсем в реда на нещата да рискува живота и здравето си, докато тя го чака търпеливо у дома. Колко предупреждения според него щеше да получи тя за смъртта му? Мислеше ли, че болката й щеше да бъде по-малка, ако изведнъж й кажеха, че не се бе върнал? Мъжете бяха толкова арогантни и себични, дори Крис, а той бе един от най-приятните хора, които някога бе познавала. На глас Сали каза:

— Недей да очакваш някой да отстъпи само защото ти не можеш. Вие сте се направили един друг нещастни. Погледни истината в очите, по-добре е да се разделите.

— Никога преди не съм обичал — възрази Крис безнадеждно. — Не е толкова лесно да се откажеш от човек, когото наистина обичаш!

— Аз се отказах и също нямах избор. Той просто ме остави.

Крис въздъхна загледа се в шарките на килима, и тя можеше да разчете страданието по чертите на лицето му. Той винаги бе изглеждал по-млад от годините си, сякаш животът бе минавал, без да го докосне, отразявайки се от вътрешното му спокойствие като светлина от огледало. Сега се бе състарил и момчешките му черти изведнъж се бяха стопили.

— Името й е Ейми — каза неочаквано Крис. — Тя е тиха, малко свита. Струва ми се, че ми трябваше цяла година случайни срещи по коридорите, преди да направи нещо повече, отколкото да ми се усмихне, когато я заговорех. После ми отне още една година, докато я заведа в леглото си. — Той млъкна и я погледна, стиснал мрачно устни. — Забрави, че съм го казал. Аз обикновено не се хваля с кого се целувам.

— Вече забравих — увери го Сали. — Предложи ли й брак?

— Отначало не. Никога не съм искал да бъда женен, Сал, аз съм вълк единак като теб. — Поклати глава, сякаш сам не разбираше себе си. — Някак си идеята да се оженя дойде неусетно, така че накрая й предложих, а тя се разплака. Каза, че ме обича, но не може да приеме работата ми и че ще се омъжи за мен, ако си сменя работата. По дяволите, аз си обичам работата!

— И тя е разбрала, че няма да го направиш, и се е отказала.

— И си е оплела кошницата — усмихна се накриво Крис. — Въртяла е друга игра с мъж, който работи от девет до пет. Тази вечер ми каза, че есента ще се женят.

— Блъфира ли?

Той поклати глава:

— Не мисля. Носи годежен пръстен.

Сали помълча малко и накрая каза направо:

— Ти имаш избор, нали знаеш? Можеш да имаш или Ейми, или работата си, ала не и двете. Реши кое е най-важното за теб и забрави за другото.