— Ти забрави ли твоя приятел, когато избра работата си пред него?
— Не си ме разбрал. Аз бях в позицията на Ейми, не в твоята. Той избра работата си пред мен. Никога не го забравих, но се справям много добре и без него, благодаря.
Чак когато Крис заговори, тя осъзна колко много информация му бе дала със случайни забележки. А може би просто Крис бе проницателен, може би интуитивно усещаше настроенията и мислите й без някакво конкретно доказателство. Той за момент се вгледа внимателно в нея, после промълви:
— Това е Бейнс, нали? Той те е изоставил.
Потресеното й изражение трябва да му бе дало отговор, ала след минутка Сали се овладя достатъчно, за да признае:
— Той е. И мога да ти кажа, че когато Рай си тръгва, той си тръгва болезнено.
— Той е глупак — каза Крис тихо. — Но сега те иска обратно, нали?
— Не за постоянно — обясни тя с нотка на горчивина. — Просто иска за малко да си поиграе.
Крис дълго я гледа. Дребното й лице сега бе сковано, затворено, за да не издаде още от вътрешната й болка. Когато стана ясно, че Сали няма да каже нищо повече, той се наведе напред и я целуна, ала този път не търсеше утеха, а я предлагаше. Тя затвори очи и остави целувката да се проточи, без нито да отвръща, нито да протестира. Устните му се движеха леко върху нейните. Никога не я бяха целували така — без страст, чисто приятелски.
Пронизителният звън на телефона накара Крис да се отдръпне. Сали се протегна да вземе жълтата слушалка и усети как я обзема тревога, когато един дрезгав глас попита:
— Свърши ли с приготвянето на багажа си?
— Разбира се — отговори рязко, почувствала се обидена, че той смяташе за нужно да я проверява. Какво си представяше, че тя ще чака до последната минута, за да нахвърли всичко в куфара? Заради това, а и заради някаква женска перверзност, добави: — Точно говорех с Крис.
Усети как мълчанието натежа по жицата. После гневът на Рай избухна и се стовари върху нея.
— Там ли е? — изсъска той и Сали си го представи, оголил зъби и с изпъната по скулите му кожа. Сигурно сивите му очи бяха станали свирепи и твърди като гранит, с блестящи в тях червени искри. Тревогата в нея се превърна почти в удоволствие.
— Разбира се, че е тук — отговори Сали с пълното съзнание, че си играе с огъня. Какво щеше да направи, ако гневът на Рай излезеше извън контрол? Последното, което искаше, бе да навлече неприятности на Крис, но по някакъв начин с Рай нещо я дърпаше за опашката. Чу се да казва: — Аз не си изоставям приятелите само защото ти си щракнал с пръсти.
Гласът му бе ниско ръмжене, почти прекалено ниско, за да се чуе.
— Когато ще щракна с нещо, то няма да е с пръсти. Разкарай го, Сали, и то веднага.
Тя моментално се наежи:
— Аз няма да…
— Веднага — прошепна той. — Иначе идвам. Аз не си играя, бебчо. Разкарай го. После ела и ми кажи, че си го направила.
Сали вбесено хвърли слушалката на масата и скочи на крака. Без да каже дума, за да не чуе Рай какво говори с Крис, му протегна ръка и той с озадачено изражение я пое и стана. Тя го заведе до вратата, вдигна се на пръсти и леко го целуна.
— Извинявай — прошепна. — Рай ми заповяда да те разкарам, иначе ще дойде тук и ще прибегне до физическо насилие.
За момент Крис заприлича отново на себе си и вдигна подигравателно вежди:
— Звучи сериозно. Сали, моето момиче, мисля, че ти премълча много неща от твоята история.
— Вярно е, ала няма смисъл да се разчоплят стари рани. Ще се оправиш ли? — попита тя загрижено.
Той я прегърна.
— Разбира се, че ще се оправя. Помогна ми дори само това, че ти казах. Още повече ми помогна това, че те целунах. — Усмихна се накриво. — Тя ме смени за венчална халка, но аз няма да се предам. Плачеше, когато ми каза, че ще се омъжи за друг, така че не е безнадеждно, нали?
Сали отвърна на усмивката му.
— На мен не ми се струва безнадеждно.
Крис я щипна по бузата.
— Приятно прекарване в Сакария — подразни я той и тя му се изплези.
След като Крис си тръгна, Сали старателно заключи вратата, после се върна и изгледа злобно слушалката, която я чакаше на масата. Изкушаваше се да го накара да почака още няколко минути, ала това бе като горчиво лекарство — колкото по-скоро го свърши, толкова по-добре.
С тази мисъл взе слушалката и почти изръмжа:
— Е, тръгна си.
— Защо ти отне толкова дълго? — излая Рай.
— Целувах го за довиждане — озъби се тя. — А на теб ти казвам дочуване.
— Не затваряй — предупреди я той. — Ще дам на Мийкър достатъчно време, за да си стигне у тях, после ще му се обадя, за да проверя дали е там. Моли се да си отиде направо вкъщи.