— Започва да става досадно да се правиш на грубиян — сопна му се Сали и затръшна телефона, после го изключи. Отиде в спалнята и изключи и там телефона, но не преди той да започне да звъни. Като си мърмореше гневно какво би искала да направи с Рай Бейнс, обиколи апартамента да изгаси лампите, след това се хвърли на леглото и отново се опита да заспи. Ала ако преди бе трудно, сега бе направо невъзможно. Тя пламтеше от справедливо възмущение и се чудеше как някой може да е такъв лицемер. За него бе съвсем в реда на нещата да продължава откровената си връзка с Корал пред очите й, но нямаше намерение да позволи и на нея същата свобода. Не че искаше да има връзка с Крис, нито той с нея, ала не ставаше въпрос за това.
После мислите й се насочиха към пътуването до Сакария. След тази вечер Рай щеше да е особено настойчив, особено изкусителен, и за свой ужас Сали се сети, че в миналото не бе имал никакъв проблем да я заведе в леглото. Бе имала късмет, че откак откри коя е, единствените случаи да я целува бяха в службата, където нямаше кой знае какви възможности за прелъстяване. Съмняваше се дали другаде би успяла да го спре. Бе прекалено честна, за да се заблуждава, дори когато истината бе болезнена. Обичаше Рай, ала дори и да не го обичаше, въпреки това го желаеше физически. Само гордостта и дълбоко вкоренения страх да не бъде отново наранена я спираха да му се отдаде.
Минаваше полунощ, когато най-после се унесе в сън, а полетът до Париж, първата стъпка от пътуването до Сакария, бе рано. Когато тръгна от апартамента, за да се срещне с Рай на летището, беше бледа от изтощение. Бе решила да е колкото може по-делова, както за да го държи на разстояние, така и да му покаже, че не я бе изплашил с бясната си ревност предишната вечер. Но още от самото начало се оказа, че бе трудно да поддържа това поведение. Когато я видя да се приближава към нея, Рай стана и дойде да я посрещне, взе най-тежкия сак от рамото й и се наведе да я целуне бързо по устните.
— Добро утро — прошепна и тъмносивите му очи се плъзнаха по тялото й. — Харесваш ми с рокля. Трябва по-често да носиш.
Значи той се гласеше да забрави за снощи, така ли? Макар да бе смятала самата тя да направи съвсем същото, изпита раздразнение. После сви мислено рамене и го изгледа студено.
— Реших, че в Сакария предпочитат рокли пред панталони. — Обикновено по време на пътуване носеше панталони, защото й бе по-удобно, ала като имаше предвид характера на командировката, този път бе взела само рокли. За полета бе избрала лека бежова рокля без ръкави и с дълбоко деколте, но към нея имаше сако с дълги ръкави, и сега го бе облякла, защото въпреки лятната жега в Ню Йорк, рано сутрин понякога й ставаше студено, а и от опит знаеше, че температурата, която се поддържаше в самолетите, бе прекалено ниска като за нея. Бе сменила и прическата си и вместо неофициалната плитка имаше стегнат кок на врата. Не можеше да направи кой знае какво с косата си заради дължината й, ала за по-официални случаи я вдигаше.
— Аз също предпочитам рокли — отбеляза Рай и я хвана за лакътя. — Имаш страхотни крака, обичам да ги гледам. На времето много носеше рокли, ако правилно си спомням.
Точно така, напомняй ми, помисли Сали ожесточено, но на глас каза:
— Когато започнах да работя, открих, че панталоните са по-подходящи като за работата, с която се занимавам. — За да смени темата, попита: — У теб ли са билетите?
— Всичко е уредено — увери я той. — Искаш ли кафе, преди да ни извикат?
— Не, благодаря. Не пия кафе, когато пътувам — почувства се длъжна да обясни и седна в един фотьойл. Блясъкът в сивите му очи, когато се разположи срещу нея, й показваше, че Рай много добре разбира защо не бе избрала дивана, ала не му обърна внимание и се забавляваше, като гледаше потока от ранни пътници.
Полетът им закъсня с пет минути и когато ги извикаха, Рай вече бе неспокоен. Той стана, хвана я за ръката и неочаквано й се усмихна:
— На какви кокили си се покачила! Стигаш до брадичката ми… Почти.
— Те са освен това опасно оръжие — предупреди го тя и устните й трепнаха.
— Така ли? Смяташ ли да ги използваш срещу мен? — попита Рай и, преди да бе успяла да отвърне глава, се наведе и улови устните й в силна, алчна целувка, от която дъхът й спря.
— Рай, моля те — запротестира Сали, твърдо решена да не показва как реагира тялото й всеки път, когато я докосне. — На обществено място сме!
— Имам повече шансове да те докосна на обществено място, отколкото насаме, така че ще се възползвам от тях — заяви той заканително.
— На работа сме! — изсъска тя. — Опитай се да то запомниш. Ако един репортер се държи неприлично на обществено място, това няма да донесе нищо добро на списанието.