— Тук никой не знае, че си репортер — възрази той с усмивка. — Освен това аз съм ти шеф и ти казвам, че всичко е наред.
— Аз си имам правила, дори ако ти нямаш, и освен това не обичам да се лигавят с мен. Ще се качваш ли на този самолет, или не?
— За нищо на света не бих го изпуснал — проточи Рай и Сали разбра какво има предвид и се изчерви. Нямаше никакво съмнение, че той планираше по време на това пътуване да се сдобрят, а тя също толкова твърдо бе решила да не позволи да се случи такова нещо. Марина никога не би й отказала помощ и тя се наслаждаваше на мисълта как ще се вбеси Рай, когато му избяга.
Но за момента й предстоеше дълъг полет в неговата компания, а на това Сали не се наслаждаваше. Не само неговото присъствие я правеше нервна, и при най-добри обстоятелства бе неспокойна по време на път. Преди да бе изминал и един час от полета, тя вече бе прелистила няколко списания и се бе опитала да чете едно криминале, после се бе отказала и се бе заела с кръстословици. Когато захвърли кръстословиците и взе отново книгата, Рай хвана ръката й.
— Отпусни се — посъветва я той и потърка с палец опакото на ръката й, жест, който със сигурност нямаше да й позволи да се отпусне. — Полетът е дълъг, а ти си толкова нервна. Ще се изтощиш още преди да стигнем до Париж, какво остава до Сакария.
— Не съм добър пътник — призна Сали. — Не ме бива да седя неподвижно и да не правя нищо. — Вече се бе отегчила и копнееше за ръкописа си, ала се страхуваше да не го изгуби и затова не го бе взела.
— Опитай да поспиш. Ще имаш нужда.
— И това не мога — усмихна се тя със съжаление. — Толкова съм нервна от височината, че не вярвам на пилота достатъчно, за да заспя и да го оставя сам да се оправя с нея.
— Не знаех, че те е страх от височина — каза Рай и Сали настръхна.
— Не ме е страх, просто съм нервна. Има разлика. Аз през цялото време летя… Или поне на времето летях, и съм била на доста напечени места, без да се уплаша. В някои случаи дори ми е било приятно. Всъщност, веднъж взех няколко урока по пилотиране, но е друг въпрос, че нямах време да продължа.
— Била си заета — отбеляза той. — Какви други постижения имаш, откак се разделихме?
Изглежда това не му харесваше и тя изведнъж се почувства горда, че бе постигнала толкова много. Поне щеше да му даде да разбере, че не бе чезнала по него.
— Говоря шест чужди езика, три от тях свободно — започна да изброява студено. — Добър стрелец съм и мога да яздя. Трябваше да се откажа от много неща, които опитах, и това включва готвенето и шиенето, защото разбрах колко са скучни. Нещо друго?
— Надявам се, че не — отговори Рай и устните му трепнаха в усмивка. — Нищо чудно, че Дауни те е пращал на толкова много горещи места, ти сигурно си го насилвала.
— Грег не може да бъде насилен, твърд е като стомана — защити Сали своя редактор. — И самият той ходи винаги, когато може.
— Защо да не може? Спомням си го като един от най-добрите, а после изведнъж се спря и така и не разбрах защо.
— Беше ранен много тежко във Виетнам — обясни Сали. — И докато се възстановяваше, жена му умря от сърдечен удар. Беше голям шок за него, без никакво предупреждение, просто изведнъж умря. Имат две деца, момче и момиче, и момиченцето много трудно преживя смъртта на майка си, така че Грег реши да си остане вкъщи с децата.
— Много му е било тежко — отбеляза Рай.
— Той не говори много за това.
— Ала на теб е казал? — попита той остро.
— Подразбрах от откъслечни неща, които е споменавал. Както ти казах, Грег не говори много за това.
— На един репортер не му трябва семейство. Старият „Пони Експрес“ набираше за ездачи пълни сираци и понякога мисля, че това важи и за репортерите.
— Съгласна съм — каза тя, без да го гледа. — Точно затова не искам да се обвързвам.
— Но ти вече не си репортер — отбеляза Рай и дългите му пръсти се стегнаха около ръката й. — Приеми това като лебедовата си песен, защото след като се върнем, ще бъдеш госпожа Райдън Бейнс.
Сали бързо издърпа ръката си и се вгледа в облаците под тях.
— Уволняваш ли ме? — попита ядосано.
— Ще те уволня, ако ме принудиш. Нямам нищо против да работиш, стига да си при мен всяка нощ. Разбира се, когато имаме деца, ще искам да си с тях вкъщи, докато са малки.
Тя обърна гневните си сини очи към него.
— Аз няма да живея с теб — заяви разпалено. — Не мога да живея с теб и да бъда повече от наполовина самата себе си. Повдига ми се от мисълта отново да стана домакиня.
Той стисна мрачно устни.
— Ако си вярваш, значи лъжеш сама себе си. Ти си променила много неща, но не можеш да промениш начина, по който приемаш децата. Помня те каква беше, когато беше бременна с нашия син…