Тревожеше се, защото не бе лесно за Изтока да се срещне със Запада. Културните различия бяха прекалено дълбоки. Въпреки епизодичните си писма и дългите периоди между срещите им, Сали смяташе Марина за истинска приятелка и искаше тя да е щастлива.
Бе толкова погълната от тревогите си, че забрави да се оглежда наоколо и се стресна, когато шофьорът съобщи на френски:
— Хотела Халидия. Нов и богат. Харесвате го, да?
Сали надзърна над рамото на Рай и призна, че го харесва, да. Хотелът от три страни бе обграден от старателно отглеждани дървета, а зад дърветата имаше висока каменна стена. Архитектурата не бе свръхмодерна — напротив, бяха положени усилия сградата да се слива с околната среда. Може би вътре предлагаше всички съвременни удобства, както тя искрено се надяваше, но външната фасада нямаше възраст — с изчистени линии, блестящ бял камък, дълбоки прозорци.
Докато се мъчеше да не изостава от Рай, Сали откри, че изобщо не й обърнаха внимание, когато се опита да обясни кои куфари са нейни и кои на Рай. Един черноок младеж с европейски дрехи насочи цялото си внимание единствено към Рай, същото бе отношението и на мъжа на рецепцията. Младежът изчезна с куфарите им и Рай пъхна в джоба си ключа от стаята.
Когато се отдалечиха на няколко крачки от рецепцията, тя хвана Рай за рамото.
— Искам самостоятелна стая — настоя Сали, като го гледаше в очите.
— Извинявай. Регистрирах ни като съпруг и съпруга, така че ще ти бъде много трудно да убедиш един мюсюлманин да ти даде самостоятелна стая — съобщи й той с очевидно задоволство. — Когато тръгна за тази командировка, ти знаеше какво трябва да очакваш.
— Това, което имам да ти кажа, за да ти влезе в главата… — започна тя, ала Рай я прекъсна:
— По-късно. Не е това мястото за публичен скандал. Престани да се държиш опако, всичко, което искам, е един душ и няколко часа сън. Повярвай ми, в момента си в пълна безопасност.
Сали не му вярваше, но трябваше да си вземе багажа, така че влезе с него в асансьора и той натисна бутона за четвъртия етаж.
Колкото и да бе уморена, очарованието на стаята я накара да затаи дъх и тя почти не забеляза как Рай даде бакшиш на младежа, който бе донесъл куфарите им. Макар всъщност да бе една голяма стая, бе разделена с решетки от ковано желязо на хол отпред и спалня отзад. Пред цялата стая се простираше балкон, на който имаше два бели плетени стола с дълбоки възглавници и малка масичка. Сали излезе на балкона и видя долу голям басейн, разположен между палмови дървета. Зачуди се дали на жените бе разрешено да плуват в басейна.
Върна се в стаята, огледа старомодната спалня и се усмихна на многобройните възглавнички, които я украсяваха. Паркетът бе покрит с килим, който приличаше на персийски, ала вероятно бе промишлена имитация. Нямаше значение, защото ефектът все едно бе потресаващ. От всички хотелски стаи, в които бе живяла, тази вече й харесваше най-много. Храната може да бе ужасна, обслужване, доколкото знаеше, изобщо нямаше, ала стаята бе божествена.
После вдигна очи, срещна пронизващия поглед на Рай и побледня. Той бе съблякъл сакото си и раменете му изпъваха бялата риза. Нещо в позата му й показваше, че трябва да е нащрек за всяко негово движение.
— Защо не си вземеш душ? — предложи Рай. — Аз трябва да завъртя няколко телефона и да проверя дали всичко е наред с интервюто, а това ще отнеме известно време.
Тя повече от всичко искаше да грабне куфарите си и да избяга, но знаеше, че той очаква точно това. Трябваше да го надхитри, ала още не бе сигурна как. А и една баня звучеше божествено.
— Добре — съгласи се уморено, взе куфара си и го занесе в банята към спалнята, като старателно заключи вратата зад себе си.
Въпреки умората, ваната й достави голямо удоволствие. Тя можеше да е взета направо от турски харем — облицована с черни плочки вана, мозайки, ярки цветове. Смъкна роклята си и мокрото от пот бельо и с въздишка на облекчение почувства студения въздух върху кожата си. Завъртя кристалните дръжки на крановете, които пълнеха огромната вана, и се отпусна в прохладната вода, после се отдаде на фантазии, че има слуги, които я чакат да излезе от ваната, за да подготвят с благовонни масла тялото й за предстоящата нощ с мургавия вълнуващ султан…
После реалността рязко се върна с мисълта, че при такива обстоятелства би полудяла и че си имаше достатъчно притеснения и без султан. Излезе от ваната и се изсуши, после започна да се чуди какво да облече. Ако си сложеше дрехи за излизане, Рай щеше да я дебне като ястреб, а от друга страна нямаше намерение да се разкарва пред него по нощница. Накрая се спря на сапфирено-син кафтан, който закопча догоре, после разпусна косата си и яростно я разреса.