Бе прекалено уморена, за да я сплита, затова я остави пусната. След като събра разпилените си дрехи и оправи банята, отключи банята и изнесе куфара.
Рай говореше по телефона и почти не я погледна, докато Сали вадеше и подреждаше вещите си, преструвайки се, че има намерение да остане тук. Обикаляше из стаята, опитваше се да се бори със съня, който все повече я събаряше, и слушаше как Рай говореше по телефона.
По едно време той закри слушалката с ръка и й каза:
— Защо не си лягаш? Аз не знам кога ще свърша.
Тя не искаше да заспива, всичките й инстинкти бяха против това, но не можеше да си тръгне, докато Рай я гледаше. Освен това бе толкова уморена, всички кости и мускули я боляха от дългите часове седене в самолета. Можеше да си почине само за няколко минути, докато той говореше. Сали спеше леко, щеше да го чуе, когато отидеше в банята.
Спусна завесите към балкона и стаята потъна в полумрак. После с въздишка на блаженство пропълзя между възглавниците, опъна изтръпналите си крака, зарови глава в една възглавница и моментално заспа.
Някое време по-късно се събуди, когато някой прошепна: „Мръдни се“, и тя се претърколи да направи място за топлото тяло, което се пъхна до нея. Смътно знаеше, че би трябвало да се разсъни, ала й бе толкова приятно и тихото бръмчене на климатичната инсталация отново я унесе.
Часовата разлика бе объркваща. Когато се събуди, бе тъмно, но бе спала часове. Все още замаяна, се взря в тъмната фигура, която излизаше от банята.
— Кой е? — попита с надебелял от съня глас. Още не можеше да проясни съзнанието си. Дори не бе сигурна къде се намира.
— Рай — отговори кадифено-дрезгавият глас. — Извинявай, че те събудих, станах да пия вода. Искаш ли и ти една чаша?
Звучеше божествено и Сали с въздишка се съгласи, после мъчително се надигна. Само миг по-късно в ръката й имаше чаша студена вода. Тя я изпи жадно и му върна чашата. Рай отиде да я занесе обратно в банята, а Сали се отпусна между възглавниците, като сънено мислеше, че той трябва да има очи като на котка, защото не бе запалил никакви лампи.
В момента, в който леглото се огъна от теглото му, тя си спомни, че бе планирала да се измъкне. Сърцето й се сви от страх.
— Чакай — задъха се от паника Сали и протегна ръка да го отблъсне. Ръката й опря в топла гладка кожа. Потресена, забрави какво се гласеше да каже, и изтърси: — Ти си гол!
В тъмнината Рай се изсмя и се обърна към нея. Тежката му ръка се обви около кръста й и въпреки напразната й съпротива я привлече плътно към тялото му.
— Винаги съм спал гол… Не помниш ли? — подразни я той и докосна с устни челото й. Дъхът й спря в гърдите и тя започна да трепери от натиска на това силно топло тяло. Мъжкият му аромат изпълваше ноздрите й и опиваше сетивата й. Борейки се отчаяно с все по-нарастващото желание да се притисне към него и да му позволи да прави с нея каквото поиска, Сали опря ръце в гърдите му да го отблъсне. Ала вместо това усети, че тънките й пръсти са се заровили в космите на гърдите му. — Сали — прошепна Рай дрезгаво, потърси я и намери устните й в тъмнината. Тя със стон вдигна ръце и ги обви около врата му. Знаеше, че трябва да му устои, но никога не бе успявала и дори сега, когато имаше толкова добри причини да се бори с него, изкушението от очакването за такова диво удовлетворение не й позволи да го отблъсне.
Той също не бе останал спокоен. Голямото му тяло трепереше срещу нея, когато вдигна устни от нейните и обсипа с целувки лицето и очите й. Сали му позволи да свали ципа на кафтана и да го смъкне от раменете й, после треперещите му ръце започнаха да изследват нежната извивка на гърдите й, които бе оголил. Тя безпомощно зарови лице в рамото му, потръпвайки от силата на желанието, което бе събудил в нея. Не искаше Рай да спира, знаеше, че ако спре, тя ще полудее.
Той трескаво смъкна кафтана и го хвърли настрани, и за един кратък миг, преди да се обърне отново към нея, разумът й се върна. Сали впи ръце в силните му рамене и слабо простена:
— Рай… Недей… Не бива…
— Ти си моя жена — прошепна той в отговор, грабна я отново в прегръдките си и я притисна с цялата си тежест. Тя ахна от дивото, сладостно усещане за голата му кожа срещу нейната, после тръпчивата от страст целувка погълна всичките й протести и ръцете й отново се вдигнаха, за да се обвият около него.
Сякаш никога не ги бе имало годините на раздяла. Телата им се чувстваха познати както преди много време. Уловена във водовъртежа на страстта му, Сали можеше само да отговаря, само да връща тази страст, която Рай така свободно й даваше. Не бе нежен, той никога не бе нежен любовник, освен най-първия път. Бе яростен, мил, еротичен, диво възбуждащ, а тя не бе способна да овладее страстната си реакция на неговите ласки. Бе точно както преди — не, бе по-хубаво, той я докарваше отвъд здравия разум, отвъд всички съображения, отвъд съзнанието за каквото и да било друго, освен за него.