СЕДМА ГЛАВА
Сали се събуди бавно. Бе й толкова приятно и бе толкова доволна, че не искаше лесно да пусне съня да си отиде. Имаше чувството, че няма кости, че е безтегловна, сякаш плуваше. Тялото й се движеше нагоре-надолу в нежен ритъм, а под главата й един равномерен успокояващ барабан биеше в такт със сърцето й. Чувстваше се толкова прекрасно, толкова в безопасност…
Острият звън на телефона грубо се вряза в еуфоричното й съзнание и тя измърмори възмутено. После леглото й се размърда под нея и Сали се вкопчи н него, ала откри, че вместо чаршафи под пръстите й има твърда топла плът. Отвори рязко очи и вдигна глава в момента, в който Рай протегна дългата си мускулеста ръка и вдигна слушалката на телефона на нощното шкафче.
— Ало — измърмори той сънено. Гласът му бе още по-дрезгав, отколкото когато бе напълно буден. Слуша няколко секунди, каза: — Благодаря — и остави слушалката, после с въздишка затвори отново очи.
Страните й пламнаха и тя припряно се опита да се отскубне от него и да придърпа завивките да прикрият голото й тяло. Но ръцете му се обвиха по-здраво около нея и я задържаха на мястото й върху гърдите му. Очите му, обрамчени с гъсти черни мигли, се отвориха и Рай със задоволство се вгледа в пламтящата й разрошена утринна красота.
— Стой тук — заповяда дрезгаво. Ръката му се плъзна по гладката й кожа и той прошепна в ухото й: — Сякаш имам на гърдите си коте. Ти почти не тежиш.
Сали неволно потрепери от удоволствието от топлия му дъх в ухото й, ала се опита да се освободи с думите:
— Рай, искам да се облека…
— Не още, бебчо — изтананика Рай и отметна дългата й коса, за да притисне устни към топлата вдлъбнатина зад ухото й. — Още е рано, а ние нямаме да правим нищо по-важно, отколкото отново да свикнем един с друг. Ти си моя жена и ми харесва да те чувствам в прегръдките си.
— Жена, с която си се разделил — настоя тя и се опита да отдръпне глава от настойчивите му устни, но се оказа, че просто бе отметнала назад глава, за да му даде по-добър достъп до шията си. Когато той намери пулса й и жадно го засмука, сякаш искаше да изпие жизнените й сокове, сърцето й забумтя.
— Снощи не бяхме разделени.
— Снощи… — Гласът й изневери и едва след минута Сали успя да продължи: — Снощи беше резултат от спомени, от старо привличане, нищо повече. Да го отдадем на доброто старо време и да забравим за това, а?
Рай се бе отпуснал върху възглавниците, ала я държеше притисната към себе си. За нейна изненада думите й сякаш не го ядосаха, защото й се усмихна лениво:
— Нямам нищо против да отстъпя сега. Снощи спечелих войната.
Тя едва не трепна от болка при мисълта, че пак се бе предала, защото знаеше, че не може да бъде щастлива с него. Отпусна за момент глава на рамото му и си позволи да се отдаде на удоволствието от близостта му. Той я галеше по гърба и раменете, играеше си с косите й и ги отмяташе на една страна, за да падат върху гърдите му. Докосването му, както винаги, я оставяше без сили и докато още можеше да разсъждава, вдигна глава от рамото му и го погледна сериозно.
— Въпреки това няма да се получи — прошепна Сали. — Ние и двамата сме се променили, а сега има и други съображения. Корал е влюбена в теб, Рай. Не можеш просто да й обърнеш гръб… Или имаше намерение да си я държиш?
— Като котка си — отбеляза той лениво и ласките му станаха по-интимни. — Винаги дращиш и съскаш. Но аз имам дебела кожа и нямам нищо против да си малко темпераментна. Не се безпокой за Корал. Какво знаеш за нея, между другото?
— Тя дойде в моя апартамент — сподели Сали, — за да ме предупреди, че нямаш сериозни намерения към мен, че винаги се връщаш при нея. — Опита се да се измъкне от дръзките му пръсти и откри, че търкането на кожата й в неговата спира дъха й от копнеж.
Рай изруга през зъби.
— Жените — изръмжа той — са най-злите създания на света. Не й вярвай, бебчо, Корал няма нищо общо с мен. Аз правя каквото си искам с когото си искам… А точно сега искам жена си.
— Не е толкова лесно — настоя тя. — Моля те, Рай, пусни ме. Не мога да те накарам да разбереш, когато ме държиш така…