Когато я погледна, лицето му бе напрегнато, очите му неспокойни.
— Не искай от мен да те пратя в опасна командировка — промълви Рай. — Не мога. Ако нещо се случи с теб и аз съм отговорен, че си била там, няма да мога да го понеса. Ала що се отнася до работата… Може би можем да стигнем до компромис. Нека опитаме, да видим как ще я караме заедно. Всичко, което правехме преди, бе да се любим. Не стигнахме дотам, да се опознаем като хора. Ще бъдем тук още три дни. Нека докато сме тук просто да се наслаждаваме един на друг и да се загрижим за бъдещето, когато се върнем в Щатите. Можем ли да издържим три дни, без да се караме?
— Не знам — отвърна тя предпазливо. Изкушението да се наслади на тези три дни я обезсили. Сали познаваше Рай, знаеше, че неговата идея за компромис бе да я върже, така че тя да прави каквото той иска, но нищо не можеше да стори, докато бяха тук. Вече бе взела мерки — бе изтеглила спестяванията си и знаеше, че когато се върнеха в Ню Йорк, трябваше да си тръгне, ала засега… Засега защо да не можеше просто да се отдаде на удоволствието, че бе със съпруга си, когото обичаше? Три дни бяха толкова малко време, в които да се натрупат достатъчно спомени като за цял живот. Не виждаше ли Рай, че бяха напълно несъвместими?
— Добре — съгласи се най-накрая. — Но когато се върнем, не очаквай машинално да се пренеса при теб. Ще държа на този компромис.
Силните му устни се извиха в усмивка.
— Никога не съм и мислил друго — каза той, зарови пръсти в косите й и я привлече към себе си. Целувката започна бавно, после постепенно се задълбочи, докато двамата се вкопчиха един в друг в общата си потребност, която можеше да бъде удовлетворена само по един начин.
Докато се обличаха за нещо средно между прием и пресконференция, която Марина даваше преди благотворителния бал, Сали бе потресена колко познато й изглеждаше това, как бе същото както преди толкова години, без да трябва изобщо да говорят. Тя първа влезе в банята, после, докато се гримираше и сресваше, Рай взе душ и се избръсна. Изчака я да си сложи червило, след това я грабна и я нацелува, размазвайки червилото, и се разсмя, когато Сали хукна обратно към огледалото да се оправи. Колко пъти го бе правил в миналото? Не можеше да си спомни. Това бе част от техния брак и когато срещна очите му в огледалото и разбра, че и той си го спомняше, двамата се усмихнаха един на друг.
Роклята, която бе избрала, бе бледорозова, семпла, защото с нейната дребна фигура би приличала на кукла, ако облечеше нещо по-фриволно. Цветът подчертаваше тъмносините й очи и блестящата й гарвановочерна коса и докато закопчаваше ципа й, Рай я изгледа с мъжко одобрение.
— Не мисля, че би било безопасно за теб да излезеш от тази стая — наведе се той да прошепне в ухото й. — Някой див шейх ще те открадне и ще те отвлече в пустинята, после аз ще трябва да му обявя война, за да си те върна.
— Какво? И да развалиш такава хубава приказка? — пошегува се тя, срещнала погледа му в огледалото. — Сигурна съм, че бих могла да избягам. Само си представи каква хубава книга би излязла от това.
— Бих се засмял — отговори Рай мрачно, — обаче знам пред какви опасности си се изправяла и от това кръвта ми кипва. Едно е аз да рискувам кожата си, съвсем друго ти да си в опасност.
— Не съвсем — възрази Сали и се наведе към огледалото да изтрие някаква дребна прашинка под окото си, която току-що бе забелязала. — Когато преди бяхме заедно, живеех в постоянен ужас, че може да пострадаш и почти умирах всеки път, когато те раняваха. Сега разбирам какво те е връщало при първа възможност, защото и аз започнах да имам нужда от такива вълнения.
— Ще ти мине — обеща той и през твърдите му черти пробяга сянка на умора. — Опасността става почти досадна и мисълта да спиш в едно легло по повече от няколко дни наведнъж става все по-привлекателна. Корените не те връзват непременно, бебчо, те ти помагат да пораснеш.
— Вярно е, стига саксията да е достатъчно голяма, за да не се чувстваш вкоренен — отбеляза тя и се обърна да го погледне. Усмихваше се, ала очите й бяха сериозни и Рай повдигна с пръст брадичката й.
— Но пък с теб е толкова забавно — пошегува се той.
— Не мислиш ли някога за нещо друго? — попита развеселено Сали.
— Когато съм с теб? Рядко. — Рай я погледна и в сивите му очи блесна страст. — Дори преди да разбера коя си, ми беше достатъчно само да хвърля един поглед към тази дебела плитка, която се вееше напред-назад върху стегнатото ти дупенце, и ми се прииска да хукна да те гоня по коридорите.