Тя се усмихна, ала вътре в себе си призна, че всичките му думи, всичките му действия изразяваха физическо привличане, не емоционална потребност. Той я желаеше, в това не се съмняваше, но Сали все по-ясно разбираше, че Рай не бе способен на любов. Може би така бе по-добре. Ако обичаше толкова силно, колкото и желаеше, любовта му можеше да е пагубна.
Приемът се провеждаше в друг хотел, защото дворецът на Ал Махди се подготвяше за бала, а съпругът на Марина не искаше да отваря техния дом за публиката от съображения за сигурност. Кръглата алея пред хотела бе задръстена от лимузини и се чуваше объркваща смесица от акценти на американци, европейци и местните сакарийци.
Мерките за сигурност бяха много строги — пред вратите и прозорците на долния етаж стояха на пост свирепи на вид сакарийци с ботуши, военни униформи и наперени баретки, които оглеждаха тълпата с пламтящите си пустинни очи. Сали и Рай се придвижваха бавно през рояка от хора и минаха през проверка на документите и поканите.
Ала в момента, в който се озоваха вътре, всички следи от мерки за сигурност изчезнаха. Свиреше тиха спокойна музика, и лекото потракване на леда в чашите свидетелстваше, че много хора отморяват.
Помещенията бяха обзаведени семпло, в арабски стил, но имаше достатъчно места за сядане за всички, които предпочитаха да седят, вместо да стоят прави. Цветовете бяха златно, кафяво и бяло и Сали разпозна намесата на Марина в многото растения и цветя, които едновременно развеселяваха и успокояваха обстановката. Тя се оглеждаше за приятелката си, ала не успяваше да я види сред постоянно движещите се хора.
— Защо мерките за сигурност отвън са толкова строги? — попита Сали, като се наведе към Рай, за да не я чуе никой друг.
— Защото Зейн не е глупак. Много хора биха искали да го видят мъртъв. Роднини на краля, които не са доволни от влиянието на Зейн, религиозни фанатици, които не одобряват прогресивната му политика, терористи левичари, които нямат нужда от причина. Дори комунисти. Сакария напоследък е важно място.
— Чух за петролните залежи — прошепна тя. — Големи ли са?
— Огромни. Ако проучванията се окажат верни, само Саудитска Арабия ще има по-големи залежи от Сакария.
— Разбирам… И след като финансовият министър е женен за американка, симпатиите му естествено ще са към запада. Това прави влиянието му пред краля двойно по-важно. Боже мили, безопасно ли е за Марина да живее тук?
— Доколкото безопасно може да го направи Зейн, а той е хитър човек и има намерение да умре на преклонна възраст.
Сали искаше да пита още нещо, но мярна ярката коса на Марина, която се хвърли към нея. Приятелката й бе зашеметяваща, блестяща и зелените й очи светеха радостно.
— Сали! — възкликна със смях тя и двете се прегърнаха с всички сили. — Не бях сигурна, че ще успееш! Направо не мога да повярвам. Някой през цялото време се опитваше да изпрати на твое място друга журналистка. Аз отказах да се срещна с нея, разбира се — завърши Марина с тържествуващ смях.
— Разбира се — съгласи се Сали. — Между другото, Марина, запознай се с моя издател, Райдън Бейнс. Тъкмо той се опитваше да провали нещата.
— Шегуваш се! — Марина се усмихна на Рай и му подаде ръка. — Не знаехте ли, че ние със Сали сме стари приятелки?
— Бързо разбрах, когато започнаха фойерверките — отвърна той мрачно. — Тук ли е Зейн? Отдавна не съм го виждал.
Очите на Марина светнаха.
— Ама вие сте онзи Рай Бейнс! Да, тук някъде е. — Тя се обърна да се огледа. — Ето го, идва.
Зейн ибн Рашид бе строен, гъвкав като пантера мъж, с тъмно орлово лице и доста жестока усмивка, ала носеше изключително добре скроения си костюм със същата непринуденост, с която едно американско момче би носило джинси. Устните му бяха чувствени и това смекчаваше пронизващите му черни очи. Сали с изненада осъзна, че бе срещала само още един мъж, който излъчва такава първична сексуалност — Рай. Бе забавно, но неизбежно, че двете с Марина се бяха омъжили за един и същ тип мъже, и двамата диви и без изгледи да бъдат опитомени.
— Рай! — Зейн бе отклонил погледа си от жена си, за да погледне към двойката до нея, и черните му очи се разшириха от изненада. Той протегна ръка. — Чух, че ще интервюираш краля, после че плановете са се променили. Ще правиш ли това интервю в края на краищата?
— Не, друг ще го прави. Аз съм тук със съвсем друга задача — отговори Рай сериозно и кимна към Сали. — Тук съм като телохранител на репортера от „Светът в обзор“. Сали, да ти представя Зейн Абдул ибн Рашид, министър на финансите…
— И мой съпруг — вметна палаво Марина. — Зейн, Сали е моята приятелка, за която ти говорех. — Тя погледна към Рай. — Какво значи телохранител? Мислех, че вие сте издателят на списанието.