— Това… Това е невъзможно — прошепна Сали, ала само колкото да възрази. Чувственият огън, който гореше в него, гореше и в нея, и ако бе настоял, нямаше да може да му устои. Но той бе запазил някакво чувство къде се намират и я отдръпна с треперещи ръце от себе си.
— Знам, по дяволите — въздъхна Рай. — Май трябва да се връщаме, ако искаш да видиш ревюто… И нито дума за Корал — предупреди я заканително.
Тя с несигурни пръсти поправи пораженията, които бе нанесъл на червилото й, и му подаде салфетка, за да изтрие устните си. Той се изтри и се поусмихна на червеното петно, което остана върху салфетката.
— Какво каза на пазача? — попита накрая Сали, подчинила се на необходимостта да говори за нещо по-незначително.
— Казах му, че ти е станало лошо. И наистина изглеждаше бледа.
— А сега? — зачуди се тя на глас и пипна лицето си.
— Не, сега изглеждаш нацелувана.
Когато седнаха да гледат ревюто, кръвта още пулсираше в цялото й тяло и парадът на манекенките минаваше покрай съзнанието й. Прекалено осезателно чувстваше силното тяло на Рай до себе си, толкова близо, че усещаше топлината му, долавяше неповторимия му мускусен аромат. Сърцето й се блъскаше в гърдите. Само Корал й направи някакво впечатление. Очите на манекенката бяха приковани към Рай, чувствената усмивка върху съвършените й устни бе предназначена единствено за него. Сали погледна крадешком към Рай и видя, че изражението му остана студено, само дето леко бе стиснал зъби, което й казваше толкова много, и тя погледна отново към Корал с чувството, че й се повдига.
Програмата бе пълна, всяка минута бе подредена. След модното ревю имаше вечеря, където всяко блюдо струваше вероятно по хиляда долара, Като всички постъпления отиваха за благотворителност. След това танци, после един от най-известните американски певци. Сали преживя тези часове с чувството, че ходи под водата. Рай бе до нея всяка минута, ала тя не можеше да забрави мимолетното му изражение, когато видя Корал.
Защо му позволяваше да я измъчва така? Нямаше илюзии за него и вече бе решила какво ще прави. Когато се върнеха в Ню Йорк, щеше да си отиде. Много просто. Но по някаква причина не можеше да се отърси от това чувство на разочарование и поради това пи повече шампанско, отколкото бе имала намерение. Разбра го едва когато стаята се завъртя като в мъгла около нея и Сали се вкопчи в ръката на Рай.
— Стига ти — отбеляза той внимателно, взе чашата от ръката й и я остави. — Мисля, че ще ти дойде добре да хапнеш нещо, може би малко торта.
С нежна загриженост я наблюдаваше, докато ядеше, и когато се почувства по-добре, тя му се усмихна с благодарност.
— Още колко остава до интервюто? — прошепна.
— Не много, миличка — успокои я Рай, сякаш усетил колко бе разстроена.
Ала най-после всичко свърши и Сали и Марина се озоваха в малката зала, която кралят им бе предоставил.
— Наистина е сладур — обясни Марина. — Мисля, че е стеснителен, но много се опитва да го скрие. И, разбира се, е научен да пренебрегва жените по всякакъв начин, освен физически, и не може съвсем да свикне да общува светски с тях, въпреки английското си образование.
— Те с твоя съпруг заедно ли са учили? — поинтересува се Сали, като мислеше, че Зейн изглежда нямаше никакъв проблем с жените.
— Не, ала и при него има какво да се желае. Слушай, преди да се сгодим, той имаше харем. Накарах го да ги освободи всичките, преди да се съглася да се омъжа за него! — похвали се тя.
Сали се задави.
— Харем?! Шегуваш ли се? Още ли има такива неща?
— Разбира се, защо според теб кралските семейства имат толкова много принцове? Мюсюлманската религия разрешава три съпруги и толкова наложници, колкото мъжът може да издържа, а Зейн определено си имаше колекция от наложници, с които да запълва нощите си!
— Какво му каза, та да го накараш да се откаже от тях?
— Дадох му избор. Можеше да има или мен, или други жени, но му показах ясно, че нямам намерение да го деля с тях. На него не му харесваше идеята да се откаже от харема си, ала най-накрая разбра, че моят невеж американски ум просто не може да го приеме.
Очите им се срещнаха и те избухнаха в смях. И, разбира се, това бе моментът, когато бяха прекъснати от Рай и Зейн.