— Какво друго би могло да бъде? — измърмори си под носа. Това бе първият път от седем години насам, когато Рай я бе докоснал, и тя веднага бе забременяла. Усмихна се самоиронично, после, когато взе календара да изчисли седмиците, усмивката й стана по-мека. Детето трябваше да се роди в началото на пролетта и Сали помисли, че това бе прекрасна поличба, ново начало.
Бебето щеше да оживее, тя го знаеше. Това бе нещо повече от един нов живот, това бе заздравяване на техния брак, още една връзка между нея и Рай. Той сега щеше да бъде прекрасен баща, много по-добър, отколкото би бил преди години. Сега щеше да се радва на детето си.
После леко се намръщи. По график заснемането на документалния филм трябваше да започне следващия месец и Рай възнамеряваше да я вземе със себе си. Ако разбереше, че е бременна, можеше да промени мнението си. Значи нямаше да му казва, преди да се върнат! Нямаше намерение да го пусне да замине без нея, това би било повторение на ранните им дни, а не бе достатъчно сигурна нито в себе си, нито в него, че ще издържат на една дълга раздяла.
Сети се, че има много неща, които ще трябва да свърши преди това. Първо и преди всичко трябваше да отиде на лекар, за да е сигурна, че всичко бе нормално и че пътуването нямаше да навреди на бебето, и да започне да взема препоръчаните витамини. Освен това трябваше да си купи нови дрехи, защото докато свърши заснемането, сигурно вече нямаше да влиза в сегашните си дрехи. Представи си себе си закръглена и поклащаща се като гъска и се засмя. Рай бе пропуснал по-голямата част от първата й бременност, но сега Сали щеше да настоява той да й помага да прави всички онези дребни неща, които преди трябваше да успява да прави сама — например ставането от леглото.
От всички вечери, когато Рай можеше да закъснее, помисли тя, точно тази ли трябваше да, избере? Той се обади в пет часа и й каза, че вероятно ще се върне към осем или по-късно.
— Вечеряй без мен, бебчо. Ала ми запази нещо топло. Едва ли ще мога да преживея един сандвич.
Сали преглътна разочарованието си и се съгласи, после на шега предложи:
— Имаш ли нужда от помощ? Имам опит в гонене на срокове.
— Не знаеш колко ме изкушава предложението ти — въздъхна Рай. — Но по-добре поработи вместо това върху книгата, а аз ще се върна веднага щом мога.
— Днес довърших книгата — съобщи му тя и пръстите й се стегнаха около слушалката. — Затова тази вечер ще си почивам. — Бе решила да му го каже, когато прекрачи прага, ала не можеше да чака толкова дълго.
— Какво си направила? О, по дяволите! — възкликна той с отвращение и устните й затрепериха от изненада и обида. После продължи и Сали отново засия: — Трябваше да те заведа някъде да празнуваме, вместо да работя до късно. Но ще се върна колкото мога по-рано и ще си направим едно частно празненство, ако разбираш за какво говоря.
— Мислех, че си много уморен — засмя се тя и неговият смях отекна като ехо в слушалката.
— Уморен съм, ала не съм умрял — отговори Рай дрезгаво. — Ще се видим след няколко часа.
Сали с усмивка остави слушалката. След като изяде самотната си вечеря, взе един душ и седна в кабинета да препрочита книгата, като нанасяше поправки и изменения в полетата. Тази работа така я погълна, че когато чу ключа на Рай в ключалката, се изненада колко бързо бе минало времето. Остави ръкописа и скочи, но й се зави свят и трябваше да се хване за облегалката на стола. Просто трябваше да помни да се движи по-бавно.
Рай влезе в кабинета и като огледа облеклото й, прозрачна тъмносиня нощница и халат в същия цвят, измореното му лице грейна в усмивка. Той хвърли сакото си, свали разхлабената си вече вратовръзка и тръгна към нея, като разкопчаваше в движение ризата.
— Сега разбирам колко е хубаво човек да се прибира вкъщи, където жена му да го чака по нощница — отбеляза Рай, обви ръце около нея и я привлече за целувка. — Като инжекция адреналин.
— Недей да свикваш — предупреди го тя. — Просто се изкъпах по-рано, защото нямах какво друго да правя. Много ли си гладен?
— Да-а — провлачи той. — Нали няма да ме караш да чакам?
— Знаеш, че имах предвид ядене! — засмя се Сали и тръгна към вратата. — Измий се, докато сложа масата. Всичко е още топло.
— Не си прави труда да сервираш в столовата — подвикна Рай след нея. — В кухнята ще ни е по-удобно.
Тя се съгласи и той дойде в кухнята. Докато ядяха, обсъждаха книгата й. Рай вече бе говорил с един познат литературен агент и искаше да предадат книгата, преди да заминат за Европа.
— Ала тя не е готова — възрази Сали. — Вече започнах да правя корекции, за да се препечата.
— Искам да я дадем сега — настоя той. — Това е груба чернова и тя няма да очаква в момента да е идеално.