— „Тя“ ли? — наостри уши Сали.
— Да, тя — засмя се Рай и сивите му очи блеснаха. — Прилича на кльощав булдозер на име Барбара Хоупуел и е с двадесет години по-възрастна от мен, така че можеш да си прибереш ноктите.
Сали го изгледа. Имаше чувството, че той съзнателно предизвиква ревността й, а не й се искаше да му дава такова предимство.
— Защо толкова бързаш?
— Защото не искам да се притесняваме за книгата, докато сме в Европа. Наеми машинописка, прави каквото щеш, но искам, преди да заминем, книгата да ти се махне от главата.
Тъй като се бе подразнила, че се бе подигравал с ревността й, тя опря лакти на масата и му върна:
— А не ти ли е минавала през ум мисълта, че сега, както съм свършила книгата, може да ми е скучно да се въртя цял ден тук? Трябва да почна да си търся работа, не да се разхождам из Европа.
Ако бе искала да го ядоса, бе надминала всичките си очаквания. Рай побледня, после на скулите му изби червенина. Стовари вилицата върху масата, изправи се, хвана я за китката и я издърпа да стане и тя.
— Никога не пропускаш възможност да завъртиш ножа, а? — изръмжа дрезгаво. — Понякога ми идва да ти извия врата. — Дръпна я рязко към себе си и брутално се впи в устните й, без да й дава възможност да каже нещо, дори да бе измислила какво. После, докато устните им още бяха слети, той я подхвана с една ръка под коленете и я понесе леко.
Сали трябваше да се вкопчи в него. От бързото му движение главата й тревожно се завъртя и имаше чувството, че може да припадне. Не можеше да разбере нито защо Рай реагира така бурно, нито какво имаше предвид за завъртането на ножа. Само знаеше, че го бе ядосала, без да има такова намерение, и му предложи единственото успокоение, което можеше — отговора на своите устни и тяло. Той прие настървено предложението, натискът на устните му от болезнен стана подмамващ и накрая я отнесе в спалнята.
По-късно тя лежеше, сгушена сънливо в него, загърната в сигурността на неговия неповторим мъжки аромат и в топлината на близостта му, а Рай лениво я галеше по корема и я целуваше по рамото.
— Причиних ли ти болка? — попита той и Сали го успокои, че не. — Това е добре. Не бих искал да… — Замълча и след малко продължи: — Не мислиш ли, че е време да ми кажеш за бебето?
Тя бързо скочи и с разширени очи се обърна да го погледне.
— Откъде знаеш? — попита изненадано. — Аз самата разбрах едва днес.
Рай премигна, сякаш го бе раздрусала, после отметна глава на възглавницата и избухна в смях.
— Трябваше да се сетя! — Привлече я да легне на гърдите му и отметна косите от лицето й. — Ти беше толкова увлечена от книгата си, че не знаеше кой ден е. Аз разбрах, миличка, защото не съм напълно неграмотен и мога да броя. Мислех, че нарочно криеш от мен, за да не ми доставиш удоволствието да знам, че си бременна.
— Ама ти ме мислиш за много добър човек — измърмори Сали сърдито, обърна глава и шеговито, ала силно заби зъби в рамото му. Той извика от болка и тя веднага целуна раната, но се оправда: — Заслужи си го.
— Този път ще ти се размине, като се има предвид деликатното ти положение. — Рай повдигна главата й за целувка, която доста се проточи.
— Всъщност — призна Сали след малко, — още нямаше да ти кажа.
Рай хвана бързо брадичката й и я принуди да погледне към него.
— Защо?
— Защото искам да дойда с теб в Европа — обясни тя простичко. — Страхувах се, че ще ме накараш да остана тук, ако разбереш, че съм бременна.
— Няма никакъв шанс. Не бях с теб преди, но имам намерение да бъде с теб през всеки ден от тази бременност. С твое разрешение, госпожо Бейнс, ще бъда с теб дори докато се ражда нашето дете.
Сърцето й спря, после заби бързо. Прекалено развълнувана да говори, Сали скри лице в рамото му и отчаяно го прегърна. Въпреки всичко, което някога бе казал и всичко, което никога не бе казвал, тя започна да се надява, че наистина не му бе безразлична.
— Рай… О, Рай! — прошепна с пресекващ глас.
Той изтълкува погрешно причината за вълнението й, прегърна я и я погали по главата.
— Не се тревожи — прошепна в косите й. — Този път всичко ще е наред, обещавам ти. Ще намерим най-добрия родилен дом в щата. Ще имаме пълна къща с деца, само чакай и ще видиш.
Сали се притисна към него и помисли, че би била щастлива и само с това дете, стига да оживее. Това и любовта на Рай биха направили живота й пълноценен.
Във водовъртежа на подготовката за пътуването до Европа, включваща приготвянето не само на нейните дрехи, а и на Рай, който все по-често работеше до късно, за да остави всичко в ред, преди да замине, и последните корекции на книгата, през следващите няколко седмици Сали изобщо нямаше време да мисли. Докторът я бе уверил, че е в идеална форма, макар че би й се отразило добре да наддаде няколко килограма, и че бебето се развива нормално. Той също бе за заминаването за Европа, стига тя да не забравяше да се храни както трябва.