Не помнеше някога да бе била по-щастлива. Само преди четири месеца мислеше, че Рай не означава нищо за нея, и че всичко, което иска, е да се освободи от ограничаващото му влияние. И досега понякога кипваше от властните му методи, които бе използвал, за да възстанови положението й на негова съпруга, ала през повечето време бе доволна, че той знаеше как да не приема отказите й. Сега бе по-силно влюбена в него, отколкото бе била някога като неуверено момиче, защото през седемте години далеч от него характерът й бе укрепнал. Чувствата й бяха по-силни, мислите и емоциите по-зрели. Сега Рай се държеше така, сякаш никога не искаше да я изпуска от поглед и изглеждаше толкова горд с детето, което тя носеше, че Сали понякога си представяше как би окачил на врата й табела, оповестяваща състоянието й.
Бедата ги връхлетя без предупреждение една седмица преди заминаването. Бе един от онези красиви като картина есенни дни, когато слънцето бе топло, а небето яркосиньо, но въпреки това въздухът недвусмислено миришеше на приближаващата зима. Сали направи една последна обиколка по магазините с твърдото решение, че наистина ще е последната, и отнесе покупките си у дома. Чувстваше се великолепно, очите й светеха, а кожата й излъчваше здраве. Докато прибираше нещата, които бе купила, се усмихваше.
Сетивата й винаги бяха нащрек, ала въпреки това не усети нищо, когато на вратата се позвъни и тя извика на госпожа Хърман:
— Аз ще отворя, наблизо съм.
Отвори с усмивка вратата, но когато видя насреща си Корал Уилямс, усмивката й угасна. Манекенката изглеждаше красива, както винаги, ала съвършеното й лице имаше измъчено изражение, от което Сали притеснено се запита дали Рай не бе сбъркал, дали Корал не страдаше, задето бе престанал да се вижда с нея.
— Здравейте — поздрави тя Корал. — Ще влезете ли? Мога ли с нещо да ви бъда полезна?
— Благодаря — отговори почти нечуто Корал, мина покрай нея и спря нерешително във фоайето. — Аз… Рай тук ли е? Опитах се да му се обадя по телефона, но секретарката му каза, че е извън службата и аз помислих, че може би… — Гласът й пресекна и гърлото на Сали се сви от съжаление. Тя прекалено добре знаеше какво бе да страдаш от липсата на любовта на Рай и не знаеше какво да направи. Съчувстваше на Корал, ала нямаше намерение да й отстъпи Рай, дори той да искаше.
— Не, няма го — отговори Сали. — Тези дни често е извън службата. Много е зает с подготовката на пътуването до Европа.
— Европа! — Корал силно пребледня и само умело поставеният й грим придаваше някакъв цвят на страните й. Тя и без това бе неестествено бяла, а строгата черна рокля само подчертаваше хлътналите й бузи и изобщо крехката й физика.
— Ще снима един документален филм — обясни Сали. — Очакваме, че ще е там около три месеца.
— Той… Той не може! — избухна Корал и сви юмруци.
По гърба на Сали неочаквано полазиха тръпки и тя несъзнателно изправи рамене в очакване на удара.
— Какво искате от Рай? — попита направо.
Корал също се напрегна и погледна към нея от своята височина.
— Извинете, това е нещо лично.
— Не приемам. Ако засяга Рай, засяга и мен. Той наистина е мой съпруг, нали знаете — добави Сали саркастично.
Корал трепна, сякаш Сали бе отбелязала точка, после се овладя и отговори презрително:
— Голям съпруг, няма що! Наистина ли мислите, че изобщо се е сещал за вас, докато бяхте разделени? Както се казва, далеч от очите, далеч от сърцето. Не можеше да е по-вярно за Рай. Той всяка вечер беше с различна жена, докато не срещна мен.
Сали потрепери от внезапното бясно желание да стовари един юмрук право в съвършената уста на Корал. Жената не казваше нищо повече от това, което самата тя винаги бе мислила, макар тайно толкова да й се искаше да повярва в клетвите на Рай, че отношенията му с други жени са били чисто платонически. Определено не можеше да осъжда поведението му, след като отново живееше с него. Една жена не можеше и да мечтае за по-внимателен съпруг.
— Знам всичко за отношенията ви с Рай — отговори Сали твърдо. — Когато ме помоли да се върна при него, той ми разказа всичко.
— О, така ли? — изсмя се пронизително Корал. — Съмнявам се. Със сигурност има някои подробности, които са още тайна.
Изведнъж на Сали й омръзна и тя отвори вратата.
— Извинете, но ви моля да си тръгнете. Рай е мой съпруг и аз го обичам. Не се интересувам какво е било миналото му. Съжалявам за вас, защото сте го загубили, ала фактите са си факти и би трябвало да ги приемете. Той няма да се върне при вас.