— Защо сте толкова сигурна? — изкрещя Корал, изгубила самообладание, и лицето й се изкриви от ярост. — Когато чуе това, което имам да му казвам, ще се върне! Ще ви остави, без да му мигне окото.
За момент Сали се смути от увереността й, после си помисли за детето в утробата си и разбра, че Рай никога не би я изоставил сега.
— Едва ли — възрази меко, преди да изиграе своя коз. — Аз съм бременна. Нашето дете ще се роди през март. Не вярвам всичкият ви чар да може да се сравни с това.
Корал залитна, сякаш всеки момент щеше да припадне, и Сали я погледна разтревожено, но тя се овладя и избухна в истеричен смях.
— Чудесно! — успя да произнесе, когато най-после си пое дъх. — Да беше и Рай тук, и това щеше да е най-голямата комедия на годината!
— Не знам за какво говорите — прекъсна я Сали, — ала мисля, че е най-добре да си тръгнете. — Злорадото изражение на Корал я смущаваше и тя искаше само тази жена да си отиде, за да я остави сама и да възстанови спокойната си самоувереност.
— Не бъдете толкова сигурна в себе си! — пламна Корал. Омразата бе ясно изписана на лицето й. — Успяхте да събудите интереса му, като се правихте, че не искате да имате нищо общо с него, но със сигурност досега сте разбрала, че той не е способен да остане верен на една жена! Разбирам го, някои мъже просто са такива, и аз го обичам въпреки слабостта му към други жени. Готова съм да му позволя малките забежки, стига да се връща при мен, а вие за по-малко от година ще го отегчите до смърт. И не си мислете, че бебето има някакво значение за него.
Зад гърба на Корал Сали видя госпожа Хърман, която с намръщено и загрижено лице слушаше тирадата на Корал. Инстинктивно, за да няма свидетел на гнусната сцена, която Корал разиграваше, Сали отвори вратата и отсече:
— Махайте се!
— О, с удоволствие — подсмихна се Корал. — Ала не си мислете, че всичко ще е на вашето! Повдига ми се от жени като вас, които винаги се правят на толкова сигурни в себе си и си пъхат носа където не им е работа, като си въобразяват, че някои мъже им се възхищават! Ето затова Рай ви спря от задгранични командировки, каза, че се правите на глупачка, като се опитвате да се държите като мъж. А сега си въобразявате, че сте кой знае какво, само защото сте бременна. Това не е нищо особено, Рай го бива да забременява жените! — Сали неволно се олюля. Не бе съвсем сигурна, че разбира за какво говори Корал. Внезапно пребледнялото й лице изглежда достави известно удовлетворение на Корал, защото тя отново се усмихна и избълва: — Точно така! Детето, което носите, не е единственото дете, което Рай е направил. Аз също съм бременна и също от Рай. Бременна във втория месец, мила, така че какво означава това за вашия идеален брак? Казах ви, той винаги се връща при мен!
След като нанесе своя удар, Корал излезе царствено. Без да разбира напълно какво бе казала тя, Сали затвори вратата зад нея със студено самообладание и погледна към госпожа Хърман, която от ужас бе притиснала ръка към устата си.
— Госпожо Бейнс… — задъха се тя с натежал от съчувствие глас. — О, госпожо Бейнс!
Чак тогава Сали осъзна какво означаваха думите на Корал. Тя бе бременна и детето бе от Рай. Бременна във втория месец, така бе казала. Значи той не само бе излъгал за отношенията си с нея, а ги бе продължил и след като се бяха събрали отново. Със смътен ужас Сали си спомни за всички онези вечери, когато Рай казваше, че работи до късно. Никога не си бе и помислила да му се обади в службата и да го провери. За нея би било обидно, ако той я проверяваше, така че бе проявила към него същото уважение, а Рай бе злоупотребил.
Вцепенено мина покрай госпожа Хърман и отиде в спалнята, спалнята на Рай, където бе преживяла толкова щастливи нощи в прегръдките му. Погледна към леглото и разбра, че не можеше да понесе да спи отново там.
Без да мисли, смъкна от гардероба куфара и започна да хвърля в него нещата, които бе накупила за Европа. Имаше пари и имаше къде да отиде. Нямаше никаква причина да остане тук и минута повече.
Спря за миг при мисълта за ръкописа, но той бе на сигурно място в ръцете на Барбара Хоупуел и по-късно щеше да се свърже с нея. По-късно… Когато можеше да понесе отново да мисли, когато утихнеше болката от пищящата агония, която я разкъсваше в момента.
Когато изнесе куфарите в коридора, намери там госпожа Хърман, която кършеше ръце от вълнение.
— Госпожо Бейнс, моля ви, не си тръгвайте така. Опитайте се да се разберете… Мъжете са си мъже. Сигурна съм, че има някакво обяснение.