Следобед дъждът спря, но бе захладняло и когато пусна телевизора, Сали научи, че вечерта се очакваше отново да завали, после дъждът да премине в суграшица и до сутринта вече да вали сняг. Тя направи муцунка на синоптика на екрана. Лошите пътни условия можеха да попречат на Барбара да дойде на срещата и щеше да е ужасно разочарована. Интересът й към света около нея се връщаше и Сали искаше да се заеме с изкарването на хляба си.
След като един час крачи напред-назад, я обзе скука и започна да чувства, че се задушава в малката къща. Навън бе студено и влажно, ала й се струваше, че една бърза разходка можеше да проясни съзнанието й и може би да я отпусне дотолкова, че да заспи тази нощ. Не само това, каза си тя, а и докторът й бе препоръчал леки физически упражнения всеки ден. Ходенето бе точно това, което й трябваше.
Облече се топло — обу си ботуши до коленете и прибра косата си под тъмна кожена шапка, която покриваше ушите й. Закопча дебелото си палто, уви един шал около врата си и излезе бодро навън. Отначало потрепери от студа, но постепенно движението я стопли и й стана приятно, че улиците бяха само нейни. Бе почти залез, а заради мрачното небе беше още по-тъмно. Единственият звук, освен скърцането на ботушите й, бе водата, капеща от дърветата по тротоара и улицата, и Сали отново потрепери, ала този път не от студ. Защо обикаляше като идиот, когато можеше да е на топло и сухо в къщата си? И защо бягаше от Рай, когато всичко, което искаше, бе да се върне в прегръдките му?
Глупаво, каза си тя и се запъти към къщи. И отгоре на всичкото безгръбначно! Щеше да е най-голямата глупачка на света, ако оставеше терена чист за Корал. Когато времето се прояснеше и можеше безопасно да замине за Европа, щеше да тръгне с първия самолет, и ако завареше Корал с Рай, щеше да оскубе страхотната й руса коса. И на Рай нямаше да му се размине, обеща си Сали и в очите й заблестяха войнствени пламъчета. Имаше много неща да му казва, но имаше намерение да си го задържи. В края на краищата, не я ли бяха научили последните седем години, че той бе единственият мъж за нея?
Тръгна по-бързо, зави зад ъгъла и видя къщата. Бе толкова увлечена в плановете си, че отначало не забеляза спрялото отпред такси. Погледът й се привлече към колата едва когато един висок мъж, който се движеше с гъвкавостта на пантера, се наведе да плати на шофьора. Въпреки капещите дървета, гордата му глава не бе покрита с нищо и тъмната му коса се развяваше. Тя замръзна и дъхът й спря в гърдите. Таксито потегли с проблясване на червени габарити, а мъжът остави малката си пътна чанта на мократа алея и се загледа като хипнотизиран в къщата. Не светеше нищо и къщата изглеждаше празна, освен пердетата, които покриваха прозорците. Какво ли мислеше, зачуди се Сали с внезапно пронизала я болка. Че, в края на краищата, е празна?
— Рай — прошепна тя и тръгна отново. Звукът от ботушите й привлече вниманието му и той обърна бързо глава, като диво животно, усетило опасност. За момент замръзна, после решително се запъти към нея. Съвсем в негов стил, помисли Сали, и се помъчи да скрие усмивката си. Този човек нямаше никакви колебания. Бе самоуверен дори когато не бе прав.
Ала когато се приближи, когато спря на три крачки от нея, тя прехапа устни, за да не заплаче от болка. Слабото му лице носеше белезите на страдание, под стоманеносивите му очи тъмнееха сенки, имаше остри бразди, които по-рано ги нямаше. Бе уморен, разбира се, и изтощението засилваше мрачния му вид. Бе отслабнал и кожата бе опъната върху високите му скули.
Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на сакото си и плъзна поглед по дребното й нежно лице, по закръгленото й тяло под палтото. Тя потрепери от желанието да се хвърли в ръцете му, но Рай не ги бе разтворил и Сали изведнъж се изплаши, че можеше да не я иска. Защо тогава бе дошъл?
— Излъгала те е — прошепна почти беззвучно той. Гласът му бе още по-дрезгав от преди и устните му едва се движеха, сякаш с усилие произнесе следващите думи: — Умирам без теб, Сали. Моля те, върни се при мен.
Във вените й запулсира невероятна радост, тя за момент затвори очи и се опита да се овладее. Когато ти отвори, Рай още я гледаше с отчаяна молба, стиснал устни в очакване на най-лошото.
— Имах това намерение — каза Сали с треперещ от радост глас. — Току-що реших, че щом времето се проясни, ще взема първия самолет за Европа.