Грег кимна и лицето му изведнъж стана съвсем безизразно.
— Да, знам, но ти никога не си казвала кой е твоят съпруг. Представяш се с моминското си име, нали?
— Да, исках да постигна всичко сама, без да използвам името му. Той е много известен. Всъщност, моят съпруг е… Ъ-ъ-ъ-ъ… Райдън Бейнс.
Грег преглътна шумно, после още веднъж. Очите му се разшириха. Сали не лъжеше, той знаеше. Тя бе честна до грубост. Ала все пак… Райдън Бейнс? Този печен, корав мъж и тази дребничка фея със смеещи се очи?
— Господи, Сал, та той е на възраст да ти бъде баща.
Сали избухна в смях.
— Не е! Само с десет години е по-голям от мен. Аз съм на двайсет и шест, не на осемнайсет. Но исках да знаеш защо искам да замина в командировка. Колкото по-далеч стоя от него, толкова по-добре. Разделени сме от седем години, ала си остава фактът, че Рай все още е мой съпруг, а личните отношения могат да станат деликатни, нали?
Грег я гледаше невярващо. Но й вярваше. Просто не можеше да го осъзнае. Сали? Малката Сали Джероум и този голям корав мъж? Тя приличаше на дете, облечена цялата в синьо и с тази дебела плитка, стигаща чак до кръста й.
— Дяволите да ме вземат — измърмори тихо. — И какво стана?
Сали сви рамене:
— Омръзнах му.
— Ти да му омръзнеш?! Хайде стига.
Тя отново се засмя.
— Сега изобщо не съм такава, каквато бях тогава. Бях една страхлива малка лигла и нищо чудно, че Рай ме остави. Не можех да понасям раздялата, която работата му налагаше. Поболявах се от притеснения, непрекъснато му опявах и накрая той си отиде. Не мога да кажа, че го обвинявам. Чудното е, че ме издържа толкова дълго.
Грег поклати глава. Не можеше да си представи Сали като страхлива. Понякога му се струваше, че това момиче изобщо няма нерви. Бе готова да се заеме с всичко и колкото по-опасно беше, толкова по-голямо удоволствие й доставяше. И това не бе поза. Когато ставаше напечено, очите й блясваха, страните й се зачервяваха.
— Чакай да се изясним. Той не знае ли, че ти работиш тук?
— Съмнявам се, че знае — отговори тя весело. — От шест години не сме поддържали никаква връзка.
— Но сте още женени. Със сигурност ти праща издръжка… — Грег млъкна, стреснат от яростното й изражение, после въздъхна: — Извинявай. Отказала си се от издръжка, така ли?
— Да, след като вече можех да се издържам сама. Когато Рай си отиде, трябваше да се грижа за себе си и някъде по пътя усетих, че вече имам гръбнак. Обичам да се оправям сама.
— Никога ли не си искала развод?
— Ами… Не — призна Сали и сбръчка озадачено нос. — Никога не съм искала да се омъжвам повторно и не допускам и той да е искал, така че никога не се е налагало да се развеждаме. Вероятно за него това е удобно, да има законна съпруга, която никога не му се пречка. Никакви задължения, ала това го пази от други жени.
— Ще те притесни ли да го видиш отново? — попита Грег, по-смутен, отколкото би искал да признае, от факта, че Сали бе омъжена за Райдън Бейнс.
— Да видя Рай? Не — заяви тя съвсем честно. — Отдавна го преживях. Трябваше, ако исках да оцелея. Понякога дори не ми се вярва, че съм била… Че съм омъжена за него.
— А него ще го притесни ли да те види отново? — настоя Грег.
— Определено не емоционално. Рай също трябва да го е преживял. В края на краищата, той беше този, който си отиде. Но Рай наистина има труден характер и може да не му хареса идеята жена му да работи за него, дори и под друго име. И може да не иска да му развалям удоволствието. Аз нямам никакво намерение да се бъркам в личния му живот, ала той може да не го знае. Така че, както виждаш, добре ще е да ме пратиш в командировка и да ме държиш по-далеч от него, поне в началото. Не искам да си изгубя работата — завърши Сали с лъчезарна усмивка и Грег поклати глава.
— Добре, ще ти намеря нещо. Но ако той забележи, че ти си жена му, аз не знам нищо за това.
— За кое? — попита невинно тя и Грег не можа да сдържи усмивката си.
Сали знаеше, че с Грег не бива да поставя на изпитание късмета си, затова бързо му благодари и се върна на бюрото си. Бром бе излязъл и тя бе относително сама, макар че само параванът разделяше малката им кабинка от останалите, и тракането на машините и бръмченето на гласовете бяха толкова ясни, сякаш между нея и останалата част от редакцията нямаше нищо.
Когато Бром се върна с димяща чаша кафе, тя се бе поуспокоила от обещанието на Грег да я държи далеч от погледа на Рай. Довърши една статия и остана доволна от резултата. Обичаше да съчетава думите, за да изразява идеи, и изпитваше почти чувствено удоволствие, когато едно изречение се получеше така, както го бе искала.