В десет часа бръмченето за момент спря, после започна отново, ала по-тихо, и Сали, без да вдига очи, разбра, че Рай бе влязъл. Тя предпазливо извърна глава и се престори, че търси нещо в чекмеджето на бюрото си. След миг бръмченето възвърна силата си, което значеше, че Рай бе излязъл, след като набързо бе огледал редакцията.
— О, Боже! — извиси се един женски глас над другите. — Само като си помисли човек, че такъв хубавец е ерген!
Сали се поусмихна, познала гласа на Линдзи Уолис, пищна сексбомба, която повече говореше, отколкото мислеше. Но нямаше съмнение, че Линдзи говори сериозно. Сали не по-зле от всеки друг знаеше какво въздействие имаше съпругът й върху жените.
Петнайсет минути по-късно телефонът иззвъня и тя скочи, от което Бром вдигна вежди.
— Измитай се — прошепна Грег в ухото й. — Той е тръгнал да се запознава с всички. Иди си вкъщи. Довечера ще се опитам да те измъкна от града.
— Благодаря — отговори Сали и остави слушалката. Изправи се, взе си чантата и каза на Бром: — Ще се видим по-късно.
— Отлиташ ли, пиленце? — попита той, както винаги.
— Така изглежда. Грег каза да си събирам багажа. — Махна с ръка и тръгна. Не искаше да се бави, след като Рай бе тръгнал надолу.
Излезе в коридора и сърцето й едва не спря, защото точно в този момент вратата на асансьора се отвори и от него излязоха Рай, обграден от трима мъже, които тя не познаваше, и предишният издател, господин Оуън. Вместо да тръгне право към тях, Сали се обърна и отиде към стълбите, като внимаваше да гледа надолу и да държи главата си леко извърната. Ала усещаше, че Рай бе спрял и гледа след нея. Втурна се надолу. Сърцето й щеше да изхвръкне. Размина се на косъм!
Докато чакаше в апартамента си Грег да се обади, едва не полудя от нетърпение. Започна да крачи напред-назад, после изчисти хладилника и преподреди шкафовете. Това не й отне много време, защото не бе натрупала много храна и принадлежности. Накрая намери най-добрия начин за убиване на времето — започна да си приготвя багажа. Обичаше да събира багаж, да подбира най-необходимите неща и да ги слага на подходящото място. Взе бележниците си, различни моливи и химикалки, касетофон, един опърпан речник, няколко книжки за из път, острилка, джобен калкулатор, резервни батерии и очукано джобно фенерче — всичко това пътуваше с нея, където и да отиваше тя.
Точно ги подреди, и телефонът иззвъня. Гласът на Грег й съобщи добрата новина, че я праща в командировка.
— Това е най-доброто, което мога да направя, поне ще те измъкна от града — изръмжа той. — Сутринта заминаваш за Вашингтон. Съпругата на един сенатор вдига голям шум за генерал, който изтърсил поверителна информация на пиянско събиране.
— Добре звучи — отбеляза Сали.
— Изпращам Крис Мийкър с теб — продължи Грег. — Говори със съпругата на сенатора. До генерала няма да можеш дори да се приближиш. Крис ще ти носи кратки сведения. Ще се срещнеш с него в пет и половина на летище „Кенеди“.
Сега, когато знаеше къде отива, тя вече можеше да довърши приготвянето на багажа си. Избра строги рокли и костюм с панталон — не любимите й дрехи, но мислеше, че сдържаното облекло ще й помогне за интервюто, ще предизвика доверието на съпругата на сенатора.
Както обикновено, тази нощ почти не можа да спи. Винаги бе неспокойна преди заминаване, ако Грег я бе предупредил, че ще пътува. Предпочиташе да тича към летището направо от редакцията, без да има време да мисли, без да се чуди дали всичко ще се получи, без да се чуди какво ще стане, ако Рай някога я познае…
На следващата сутрин Крис Мийкър, фотографът, я чакаше на летището и когато Сали му махна и тръгна към него с усмивка, той стана да я посрещне. Дългурестото му тромаво тяло бавно се разгъна, Крис й се усмихна сънено в отговор и се наведе да я целуне по челото.
— Здрасти, кукличке — поздрави я с тихия си ленив глас и усмивката й стана още по-широка.
Сали го харесваше. Нищо не можеше да го разтревожи, нищо не можеше да го накара да се разбърза. Беше спокоен и дълбок като лагуна. Човек усещаше спокойствие дори само като го погледнеше, с гъстата му пясъчно-руса коса и тъмнокафяви очи, с рунтавите му вежди, с твърдите, ала не упорити устни. И, което бе най-важното, той никога не се бе опитвал да флиртува с нея. Държеше се приятелски, като с по-малка сестра, пазеше я по своя тих и ненатрапчив начин, но никога не й бе правил намеци, че нещо й предлага, нито се бе държал, сякаш тя го привлича. Това бе голямо облекчение, защото Сали просто нямаше време за романтични връзки.