Той въздъхна предпазливо, за да не събуди младата си съпруга, която преди три месеца му каза, че толкова е свикнала с този негов белег, че просто не го забелязва — но нито веднъж досега не бе го целунала. Да беше попитал поне професора за заглавията на книгите, които е издал! Но не, така пък хептен няма да е интересно!
Устните на Сия произнесоха три пъти по едно нежно „пух“ и тя намести главата си на ключицата му, от което пък на него му стана неудобно и за да отвлече вниманието си от изтръпването и болката в рамото, тон реши да разкаже писмено това, което бе му се случило в неделя, тоест, което щеше да му се случи или… Уф, дано като фантаст по-добре се оправя с тия неща! Изобщо, лесно им е на фантастите! Ако един историк вземе да разправя такива небивалици, и сто пъти да ги е преживял лично, няма да го изслушат дори, пък така ще ти глътнат историята като топъл хляб! А тази история положително щеше цял живот да му тежи, ако не я разкажеше някому.
И той се зае да съчини — за всеки случай — по-убедително начало на своята любов със студентката от бъдещето. Задаваше се във въображението му една наистина фантастична любов и ние ще го оставим да изживее в нея докрай своето щастие. А читателите сигурно ще ни простят, че така и не споменахме името му. Не ще го назовем и сега, защото това не е краят, това е началото — той действително се прочу като писател-фантаст.
Циана излезе от машината и се огледа с тръпчиво вълнение, с любопитство и боязън. В кои ли бездни на времето бе пропаднал тоя университетски полигон, където трябваше да се привремени? Върху иначе свежата трева лежеше боклук, който говореше за съвсем други векове. И той, и природата наоколо й се струваха познати, но малко ли исторически филми бе гледала!…
Тя подритна една смачкана пластмасова кутийка, наведе се към датата на изкалян старинен вестник и сепнато се изправи. Машината бе дала чудовищно отклонение във времето. Дано никой не я видеше!…
И пак се огледа, но този път с по-малко страх и повече надежда, че ей сега ще се надигне иззад храстите край реката някой едър и хубав варварин, който… Нещо подобно май бе сънувала веднъж!
Никой не се надигна и Циана си рече: „С това въображение историчка от теб няма да стане! А ако постърчиш още малко тука, няма да получиш и пилотско свидетелство“… И реши така да програмира обратния полет, че да заличи забранения си престой в непознатото време.
Люкът се затвори след нея, машината веднага излетя, но на височината, където трябваше да премине към полет във времето, изненадващо засече. Циана почака без особена тревога компютърът да отстрани повредата, тоя не я отстрани и тя обходи с внимателен поглед пояса от уреди и индикатори, който опасваше кръглата стена на кабината. Стори й се, че милокачът бе щръкнал с два сантиметра над другите. Тя положи длан върху му и полекичка го натисна. Той влезе в ложето си. Зеленото око на темпоралната програма мигом изгря, а броячът на времето се завъртя.
Циана легна доволна в пилотското кресло: щеше да му даде да се разбере на тоя инженер-асистент по темпоралните полети, дето се правеше на влюбен в нея, пък я пускаше да лети с повредена машина! Та това бе пълна безотговорност спрямо човечеството и историята му! Добре че… Или както са казвали древните: слава богу, че нищо не се случи!
Тя прорепетира няколко пъти кавгата и всеки път изпитваше странна сладост, щом си представеше как Александър се изчервява пред нея и я моли за прошка, а после, кой знае защо, изведнъж й дожаляваше за него. Но не успя да изнесе представлението си още с отварянето на люка, както бе си наумила, защото професорът и инженерът по поддържането на темпоралните машини я посрещнаха твърде тържествено. Александър дори бе изкопал отнякъде една разкошна тъмночервена роза.
— Нашите поздравления по случай първия ти полет във времето — стисна й ръката професорът. — Ти се справи отлично, Циана.
Тя отвърна, както се и полагаше, с едно скромно „Благодаря“, а вътрешно им се закани: „Чакайте, още нито не сте видели! Веднъж да взема дипломата…“
И отново се видя да препуска лудо и весело из отминалите векове. Но това си беше изконна мечта за всяка начинаеща историчка.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Богът от машината
Той повървя няколко минути след нея, да се полюбува на изящните й бели крака, които някак неумело стъпваха с нежните сандалки по калдъръма на улицата. Пурпурните апликации по двойно препасания й хитон предупреждаваха, че е от най-луксозните хетери, а те не позволяваха да ги заговаряш по улицата и приемаха запознанства само чрез препоръка на влиятелни пред тях лица. Но това не се отнасяше за него.