— Красавице!…
Циана не бе го усетила, защото се зазяпваше с ненаситния интерес на новоизпечена историчка ту по сградите, познати й от учебниците, ту по жените, които също се обръщаха подире й. А и самочувствието й бурно нарастваше при вида на трътлестите и коремести матрони, със загрубели от праха и слънцето крака, с доста зле изпрани хитони и роби. Последното трябваше да им се прости, разбира се — Циана бе слязла тук хилядолетия, преди да бъде открита пералната машина. Но тя все пак се радваше — бе си избрала да се представя за хетера, а една хетера е длъжна да бъде хубава. Всяка друга биография би я ограничавала в движението й из древногръцкото общество. А хетерите, според историческия компютър, били свободни жени, посветени в науката и изкуствата, компаньонки и приятелки на интелектуалците. Прочутата Аспазия била дори толкова свободомислеща и волнодумна, че сам богоравният Перикъл едва я спасил от заточение! Ето защо Циана се изпълни с ново упование в успеха на своята мисия, щом съзря алчното възхищение в очите на заговорилия я мъж. Така я гледаха и двамата тежко въоръжени бойци, които придружаваха тази сигурно важна личност.
— Хубост, която си изгряла над този град като розовопръстата богиня на зората — рече важната личност. — Би ли отделила и на мен малко време?
Беше нисък, грозен, с провиснал корем, но Циана успя да му се усмихне много мило.
— С удоволствие.
— А кога и къде ще ме приемеш?
— О — сконфузи се младата историчка, досетила се, че щом по този начин й искат да отделя време, то не ще да е за интелектуални разговори. Потърси начин да се отърве и отвърна с първото, което и хрумна: — „Една моя сестрица казваше в такива случаи: Вие обичате красотата, а аз парите. Нека без всякакви задръжки удовлетворим взаимните си желания.“
Прочела го в книгата „Разговори между хетери“ на Лукиян, тя бе забравила, че авторът е сатирик и я е писал няколко века по-късно, но шокът върху лицата на тримата мъже й показа колко неуместно го е цитирала. Важната личност рече с крива като краката му усмивка:
— Надявам се да се споразумеем. Аз съм тук началникът на градската стража.
Съвсем неопитна още, Циана, естествено, не знаеше, че никой началник на градска стража не е научен да му искат пари. Обикновено е свикнал на обратното. И му се зарадва:
— Ето кой ще ме упъти да намеря моята приятелка Фрина.
— Коя е тя?
— Как не я знаеш, такава прочута хетера! Приятелка е на Праксител.
— Праксител го знам, но Фрина в града ни няма.
— Не може да бъде, точно по това време трябва да с живяла!
— Какво, какво? — не разбра странния й израз началникът и го отдаде на нейния не по-малко странен елински език. — А ти откъде идеш, красавице, та твоите уханни устни така особено произнасят нашите думи?
Той бе учил някога ораторското изкуство при най-евтиния атински учител.
— От Милет — изпя Циана заучената си биография. — Но след като майка ми почина, баща ми повикал да ме отгледат една родоска и една етиопска принцеса, та затова…
— И къде отиваш сега? — прекъсна я началникът; повечето хетери все княжески дъщери се изкарваха.
— У Праксител. Ще ми посочиш ли къде живее?
Началникът сякаш сдъвка мухлясала маслина. Откакто излязоха на мода тия философи, художници и писатели, най-хубавите жени на Елада на тях се лепяха.
— Като повървиш още надолу, когото и да запиташ, все ще те упъти. А кога ще се видим?
— Това ти ще кажеш, сине Аресов. Щом намериш свободно време и удобно място, прати вестител.
— А къде да ти го пратя?
— Амииии… при Праксител го прати, той ще знае къде съм.
Началникът на стражата сдъвка две мухлясали маслини: не искаше да има вземане-даване с модния скулптор и сам трябваше да търси място за любов, а това никак не беше безопасно. Жена му бе го предупредила: „Ха съм те хванала с хетера, ха съм ти откъснала главата!“ Защо тия чуми от свободните жени толкова ревнуваха, а не от робините и наложниците, един Зевс знаеше, но все едно, трябваше да се пази — тъстът му даде навремето златото, за да откупи началническото място.
— Добре, добре — рече той. — Надявам се обаче, че си платила данъка си — намекна той още веднъж на тази красива глупачка как ще стоят нещата с парите в техните бъдещи взаимоотношения.
Циана с готовност бръкна в гънките на хитона си, където имаше джобче с шепа златни и сребърни монети, специално изготвени копия на днешните пари.
— Ще го платя, разбира се. На теб ли трябва…