Циана се сблъскваше почти на всеки ъгъл из града с такива известия и всички настояваха, че са си отишли само честни, трудолюбиви, всеотдайни, скромни и прекрасни люде. Това я обърка — или впечатленията й бяха погрешни и хората в днешната й родина са всички такива, или върлуваше непозната епидемия, която мореше само честните и прекрасните. Но едно беше наистина чудесно: нямаше още отчуждение между хората, всичко се вършеше откровено, на улицата, в превозните средства. Там получаваше поканите за любов, на улицата ти предлагат да си купиш бебешка количка или да станеш съквартирантка на някого, на улицата и без всякаква стеснителност милата Жана съобщава на всички жители на града колко страда по своя Океан. И каква дълбока философия се съдържа в тези известия! — помисли си още младата историчка. — Вървиш си по тротоара и хоп, ощипе те някой или те покани да тръгнеш с него, а десет крачки по-нататък, хоп, ощипе те пък тя! Оная, която все се мъчим да забравим. Ощипе те с някое такова съобщение, сякаш ти казва: „Хей, миличка, не забравяй все пак, че и аз съществувам! Като си тръгнала сега нанякъде, помисли ли си хубаво накъде и защо си тръгнала и има ли смисъл да вървиш нататък, след като, все едно, накрая ще стигнеш при мен…“
Тълкуването на уличните известия, както ги нарече тя в себе си, толкова я разстрои, че Циана силно се разколеба в прищявката си да търси своя изгубен във времето историк. И може би вместо него щеше да потърси начин да излезе извън града и да натисне с език крайния си десен кътник, в който бе вграден мъничък сигнален предавател, ако внезапно не бяха й преградили пътя две симпатично наперени момчета.
— Ало, маце — каза едното. — Хайде да направим нещо заедно, а?
— Какво например? — отзова се Циана, благодарна им, че бяха я изтръгнали от мрачното настроение.
— Ами… например, да се борим заедно за мир.
Историчката знаеше, че в тези години това е било най-важният политически проблем, но на хрононавтите бе абсолютно забранено да се намесват в историческите събития. Запита:
— Манифестация ли ще има?
Момчетата се изсмяха над толкова наивност.
— Ама не, просто ще идем някъде да се повеселим.
— Съгласна съм. Къде е най-близкият хотел?
Въпросът й шокира момчетата — май наистина в хотелите им ставаха някакви страшни работи! Първото, по-напереното, изпелтечи:
— Не, не, остави ги тия хотели! Към парка да идем, ще пием и по едно кафе, докато стане време за диското.
— Много съм уморена, момчета, нека първо си намеря хотел. Помогнете ми!
— Ама не си ли оттук? — подсвирна другото момче, като изгледа книжната торба с купения костюм. — Ей, бате, видиш ли провинцията какви мацета почна да произвежда!
Циана настоя да й обяснят какво значи „диско“, а след като й повярваха, че не го знае, приказката на момчетата стана накъсана, колеблива и очарователната им самонадеяност се загуби някъде из улицата. Но те все пак я отведоха до сграда, на която пишеше „хотел“ — непонятно защо на чужд език, и набързо се сбогуваха. Казаха, че щели да я потърсят за диското, забравиха обаче да попитат за името й.
Циана ги изпрати с облекчение. Бе обещала вечерта на Мечо, а в своя век никога не нарушаваше обещанията си. Не биваше да ги нарушава и в този.
Каквито и неща да ставаха в тукашните хотели, те, изглежда, бяха с нещо привлекателни, защото в този нямаше свободни стаи. Препълнен се оказа и съседният, а в третия й обясниха, че не могат да я приемат, понеже била софийска жителка. Тоя неин Институт по темпоралните полети, който уж всичко съобразяваше, не бе проверил къде отиват да спят например софийските жители, когато съпругът и съпругата са се скарали по-сериозно. Може би им се издаваше специален документ за скарване?
И като ругаеше своя Институт с познатите й от всички български векове ругатни, загдето бе й дал такъв паспорт. Циана отново се затътри из софийските улици. Уличните телефони нямаха телефонни указатели, за да потърси адреса на своя любим, а на Мечо да звъни бе още рано.
По това време на деня ресторантите се оказаха затворени. Продаваните по улицата храни не я съблазниха, искаше и да поседне някъде, а заведенията с надпис „Закусвалня“ или „Бързи закуски“ бързо я прогонваха с нечистотията и миризмите си, докато тя не започна да се самоувещава, че е дошла от епоха, чиято хигиена граничи със стерилност и никак не е сигурно дали такава чистота, като тяхната, е полезна за човека, дали не го отдалечава от природата и естественото.