— Успокой се — каза Хеър. — Ще се оправим. Остави това на мене. Аз ще говоря с Теръл. Жената има пари. Тя вече плати петстотин, а следващата седмица ще се раздели с още петстотин. Тази гъска ни идва тъкмо навреме.
Карш хвърли едно око към парите и направи гримаса.
— Не ми харесва това. Теръл само дебне случай да ни пререже гърлата, а ние се захващаме с тази работа. Докъде ще я докараме така? Какво повече от ченгетата можем да направим?
— Нищо — усмихна се Хеър. — Но без да си даваме много зор, ще направим един завъртян доклад. Това ще я убеди да ни даде другите пет стотачки, след което ще си седнем на задниците и няма да правим нищо повече. Накрая на нея ще й писне от нас и ще се обърне към някоя друга агенция, но ние ще сме си прибрали една хубава сумичка без много усилия.
Карш поразмисли върху казаното, после копойската му мутра се сгърчи в гримаса, която той наричаше усмивка.
— Много хубаво… ами аз какво ще правя?
— Прочиташ всички вестници, отразили случая. Отиваш в парк-мотела в Оджъс и задаваш няколко въпроса, след което написваш доклад. Аз ще го поразкрася и ще го представя на мис Парнъл. Прибираме останалата част от баницата и след това забравяме за мис Парнъл.
— Аз не си слагам главата в торбата, преди да си говорил с Теръл — каза Карш твърдо. — Този бик е опасен. Ако разбере, че душа наоколо, ще ми строши врата.
Хеър се пресегна към телефона. След няколко минути говореше с Теръл.
— Шефе, мис Парнъл беше тук — рече той с плуващ в мазнина глас. — Иска да намеря убиеца на сестра й.
Сърдитото ръмжене на Теръл достигна съвсем ясно до Карш, който потрепери. Хеър слушаше и хриптеше, после каза:
— Разбира се, шефе, знам това. Именно затуй ти се обаждам. Аз няма да ви се пречкам. Сами ще постъпи като журналист. Разбира се, разбира се… Обещавам. Той само ще зададе няколко въпроса тук-таме и ще напише след това доклад. Ако наистина научи нещо интересно, вие ще бъдете първите, които ще го узнаят.
Той пак се заслуша и хвърли поглед към Карш, като му намигна с тлъстия си клепач.
— Шефе, аз се опитвам да спечеля някой честен долар. Ти не можеш да възразиш, ако Сами отиде до мотела и се поогледа наоколо. Това е всичко, което ще направи. — Той се заслуша отново. — О’кей, шефе. Давам ти думата си. Аз й казах, че не се занимаваме с убийства, но тя иска доклад… не ме питай защо. — Изведнъж гласът му загрубя. — Аз съм в правото си, шефе. Поемам пълна отговорност, няма да объркам реда. О’кей, шефе — и затвори.
Поседя няколко секунди втренчен в телефона, след това се протегна и взе пура.
— Той не може да ни спре, Сами, но трябва да внимаваш. Ще се нахвърли върху нас, ако направим погрешен ход.
— Това е страхотно — каза Карш саркастично. — Знаеш ли какво? Мисля, че ще изчета всички вестници и ще направя доклада от тях. Тъй като ще си стоя тук, в офиса, няма да мога да сбъркам.
Хеър поразмисли, след това неохотно поклати глава.
— Тя не е глупачка. Ако искаме да приберем останалата част от баницата, ще трябва да се потрудим малко повече. Отиваш в парк-мотела. Това е всичко, за което те моля. Виждаш се с този Хенеки, говориш там с един-двама души, събираш малко местен колорит, след това се връщаш и ще забъркаме нещо, което да я убеди.
Карш се изправи.
— Чудя се защо изобщо се ожених за теб — каза той на жена си. — Тази глупост може да ме вкара в затвора.
— А късмет де! — каза Люсил и слабото й лице се оживи. — Представяш ли си! Няколко години без теб!
— Слушайте, деца — каза Хеър неодобрително. — Това не е начин да се разговаря. Заминавай, Сам. Ще се видим довечера.
Карш изпъшка. Направи гримаса на Люсил, тя му я върна и той излезе от офиса.
— Не знам защо се ожених за тази гадина — каза Люсил с горчивина. — Някой ден ще му сложа смляно стъкло в яденето.
Хеър се засмя под мустак.
— Спокойно. Той е умно момче. Не бихме правили толкова пари, ако го нямаше.
— Ама на тебе не ти се налага да спиш с него — каза Люсил, като стана.
Хеър повтори:
— Той е много умно момче — и като намести туловището си на стола, придърпа някакви хартии към себе си.
Люсил се върна в малката си канцелария. Тя седна пред пишещата машина и се загледа тъжно през прозореца.
Четирийсет и осем часа бяха необходими на Том Хенеки, за да реши как да постъпи с Ли Харди. Причината за дългото му колебание бе, че той ясно осъзнаваше опасността, която го заплашваше, ако се отнесеше зле с Харди.